Никога, ама никога в живота си не съм се стремила да ставам „добра“. Стремя се единствено към ЦЯЛОСТНОСТ. Какво означава това? Вярвам, че всеки от нас потенциално може да бъде всичко – от най-черното до най-бялото. Обикновено от целия този потенциал ние проявяваме само някои аспекти. Част от тях, вследствие на социалното си опитомяване, считаме за приемливи, поради и което щедро ги подчертаваме, гледаме да се отъждествяваме с тях и всячески се стремим да доказваме – и на себе си, и на другите – че сме само и единствено тези приемливи аспекти.
Истината е, че в нас – къде задрямали, къде натикани дълбоко в подсъзнанието – действат и други аспекти: не така лицеприятни, не така благоприятстващи лекото пребиваване в стадо, поради и което са обявени за неприемливи от обществото. Ние се опитваме да потискаме тези аспекти, да не им позволяваме да надигат глава и да се проявяват, защото ще ни разрушат благия имидж. Но тяхното отричане, заравяне, забравяне и прочее не-приемане НЕ е начинът за справяне с тях.
Да се постигне цялостност не означава човек да си отприщи всички качества – и негативните, наред с позитивните. Означава просто добре да се опознае; да види всичко, което има да се види в него; да се приеме целият такъв, какъвто е – с „доброто” и с „лошото”. И оттам нататък вече да прецени, знаейки с какво точно разполага, кое от всичко у себе си желае да проявява в един или друг случай – поемайки си отговорността за това.
Цялостният е свободен, защото познава и приема себе си – и вътрешните си ангели, и вътрешните си демони. Той не се страхува от последните, защото ги вижда, познава, признава и приема като част от огромния си по диапазон потенциал. И точно защото ги вижда и признава, той вече не е техен роб – те не могат, скрити в личната преизподня на подсъзнанието му, повече да го карат да избухва или рухва неконтролируемо, без дори да разбира защо. Те са ОСЪЗНАВАНИ и значи – покорени.
Установих, че, подобно на Източника, хората биват по природа най-общо три типа: едните създават нещата, други поддържат създаденото, а трети разрушават. Тези последните да не се бъркат с егоистите, насилниците, убийците. Истинските разрушители разрушават само старите форми, които повече не са адекватни носители на Любовта. Това са хора, които разчистват остарялото, за да може на негово място да се създадат по-адекватни за времето носители на Любовта.
Та нека всеки открие своя тип и го живее активно. Преди обаче да откриете какъв точно тип сте, възстановете своята цялостност. С едната „доброта” пълнота не се постига, смисъл не се открива и живот не се живее. Само като си стане близък и се приеме изцяло, човек започва да намира така нужните му ориентири, вдъхновение и сила, за да бъде и остава себе си в един свят на наложена, поробваща унификация. Само като себе си човек намира Свободата.
~Мария Казакова
Може да ви е интересно също Здравето на жените – в директна връзка с неприемането