Автор: Александър Баранов

(написано от мъж – за мъже, но трябва да се знае от всяка жена)

Лъчът светлина най-добре се вижда в тъмнината, а сянката – на светло. По същия начин мъжествеността се забелязва на фона на женствеността. Ако искаш да провериш себе си що за мъж си, виж как се отнасяш към трите най-важни прояви на женското:
– природата;
– неизвестността;
– жената.
Когато мъжете искат да бъдат мъже, те се стараят на първо място да не бъдат жени. Напразно! Недостатъчната мъжественост не означава наличие на женственост, а липса на зрялост. Непораслият мъж е мъж-дете. Това е неговото поле за действие, полето, на което той трябва да води своите битки. Не е мъж този, който има топки, а онзи, който е възмъжал. Всичко останало е игра на лъжлива мъжественост – мъжелъжественост.
Възмъжаването е неделимо от женското начало. Нашите предци са умеели да превърнат момчето в мъж на три етапа.
1. Първият етап – животът сред жени, когато момчето расте в полите на майка си и суче от гърдите ѝ.
2. Вторият етап – животът без жени, когато ревящият малчуган бива отделян от майката и въвеждан в компанията на мъже. Там той получава умения на ловец, любовник и баща, т.е. навици, които го подготвят за третия етап.
3. Третият етап е връщането към жената, когато съзрелият вече мъж създава семейство.
Обясних го много просто, но смисълът е понятен – мъжът се превръща в мъж само в непосредственото присъствие на жена. Жената – това е неговото огледало, вдъхновение и точен показател за мъжествеността му.

В своята книга „Времето на Черния ягуар“ шаманът Аркан Лушвала пише, че загубата на връзката с мъдростта на предците ни е довела до нарушения в нормалното израстване на мъжа. Днес мъжете остаряват и оплешивяват, без да успеят да съзреят психически, и създават света по свой, незряло момчешки начин. Светът, построен от мъже-момчета, обаче е далеч от рая. В него се диша и живее все по-трудно.
В него понятията за свобода и чест са недостижими.
В него тържествува култът към парите и силата, а творчеството и различността се наричат слабост.
Най-важното обаче е, че в такъв свят е неуютно за жените.
Неуютно е, защото е създаден, без да се отчетат техните интереси.
За детето женското начало е източник на задоволяване, метафорична гръд. Малкото момче само получава и това е нормално, докато то още е невръстно дете. Но ако „малчуганът“ е вече на трийсет, а все още продължава предимно да „суче“ (взима)? Сукателният рефлекс вече става разрушителен за него.
Аркан пише, че мъжът-дете, който няма навика да общува с женското начало, се чувства заплашен от него и се стреми да го сподави, да го потисне. Един тръгва по пътя на насилието, опитвайки се всячески да отхвърля жените. Друг продължава да „суче от гърдата“, държи се като незадоволено дете, манипулира, изисква повишено внимание, играчки, вдига скандал, ако нещо не му е по вкуса.

Други две женски въплъщения също изглеждат неудобни от позицията на мъжелъжествеността. Неизвестността се държи под здрав контрол и посредством дългосрочно планиране. В същото време ехото от насилственото отхвърляне на женското начало витае в средите на мъжете, наречени от обществото по недоразумение истински.
Има и един нов вид „мъж“, твърде характерен за нашето съвремие – офис планктонът, който търси „топло местенце“ за сукане. Той избутва с лакти околните, а висшата проява на угодничество към „началството“ нарича „пиене от кладенеца“ (аналогия със сукателния рефлекс).

Културата на „сукалчетата“ налага свои ролеви модели. Образите на лъжливата мъжественост са повсеместни – от Холивуд до телевизионния екран. Мъжелъжествеността днес се заплаща добре. В същото време светът става все по-неравновесен.

„ Но какво значи истински мъж?
В своята книга „Мъжествеността в процеса на развитие“ професор Дейвид Д. Гилмор казва, че прагът на мъжественост се намира там, където момчето започва повече да отдава, отколкото да получава. Според мен същият е прагът на израстването.

Добре, но днес ние, мъжете, нямаме мъдри бащи, правилни ритуали, старци, които да ни напътстват. Вместо бащи имаме Рамбо. Вместо посвещения (инициации) – армия, спорт, бизнес. За какво да се заловим? Как да открием своята мъжественост и да я впрегнем? Кой ще ни помогне да я открием тая истинска мъжественост? Правилно – жените.
Първата крачка трябва да бъде направена от нас – възвръщане към женското начало, приемането на „жената в себе си“, т. е. на такива качества като мекота, грижа, смирение, мъдрост, съгласие, сговор. Чрез приемането на жената у себе си ние се учим на уважение въобще към женското начало. Когато започнем да ценим това начало, тогава мъжките качества – желанието да защитим, да пораснем, да дадем отпор – се проявяват от самосебе си. Не защото сме длъжни, а защото иначе не можем. Само чрез приемането на жената в себе си може да израсне истинският мъж в себе си.

Мъжките качества, както всички останали човешки качества, са подвижни. Те могат да бъдат развити, проявени, загубени.
Как ти ще узнаеш какъв мъж си ти в момента?
От очите на жената до теб.
Аз например се научих да разчитам скалата на своята мъжественост по най-малките промени в поведението на партньорката ми.
Тъкмо се похваля и тя ме поглежда с майчинска усмивка – точно като малко дете.
Когато постъпя мъдро, тя ме гледа с благодарност и уважение.
Когато губя бездарно времето и силите си, в движенията ѝ веднага се появяват тревога и рязкост.
Когато постигна успех, става мека, покорна и дяволски сексуална.
Тя сякаш ме дресира като див звяр и – боже мой! – колко ми харесва това!
Жените искат да си върнат своите мъже – зрели, отдаващи – за да се върнат самите те в лоното на женствеността. Аркан сравнява истинския мъж със слънце, на чиято светлина и топлина можеш да се изложиш доверчиво. В тази надеждност на мъжкото внимание и грижа жената може да плува, да цъфти и да пълни света с това, за което е създадена – живот и любов.

Източник: snob.ru/profile/25606/blog/73948