Ето какво казва Скот Килоби за Сянката:

„Борбата със сянката – това е подтискането на собствените негативни черти, съпроводено със силно отвращение, към тези които ги притежават.
Вкопчването в сянката – това е подтискането на положителните ни черти и последващо силно привличане към тези, които ги притежават.

Медитацията, отпускането, изследването в осъзнатост и другите източни духовни практики НЕ ВЛИЯЯТ на сянката .
ТЕ НЕ СА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ да работят със сянката.
Източните учения имат работа само с недуалната осъзнатост, а не с историята на „ егото ”. За съжаление именно заради това, че те почти не докосват сянката в източните традиции много учители и ученици в края на краищата все така продължават да се сражават със своята сянка или се вкопчват в нея, съвършено неразбиращи причините за това.“

Скот Килоби има разрешение да използва процес наречен „ 3-2-1 Работа със сянката ”, разработен от него по метода Living  Inquiries . Това е зашеметяващо мощен метод . Състои се от три части :

Откриване на сянката
Диалог със сянката
Признаване на сянката
Откриване на сянката

Най – важното в този етап – е първо да открием сянката . Огромна грешка в процеса на търсене на сянката е да потънете в умствен анализ на историята си, в опит да откриете сянка . Освен това съществува тенденция просто да седите и безкрайно да разсъждавате за разни хора и обстоятелства в живота си, в опит да видите някъде в миналото си борба със сянката .Няма смисъл от това . Няма нужда да се фиксирате върху истории от миналото си . Така ще зациклите . Простото присъствие в настоящето, ще ви позволи да видите вътрешния си конфликт . Просто бъдете внимателни тук и сега . Не анализирайте предишните си конфликти с другите .
Сянката показва настоящ конфликт . У когото и да забележите чувство или черта, които наистина ви притесняват – това е сянката . Другия човек – е кукичката за вашата сянка .

Много хора правят грешката, да наричат проявление на сянката всякакви преценки за другите . Не всяко мнение е сянка . На пример, ако вашия съсед говори много, мисълта „ съседа ми много бърбори ” – не е задължително да е ваша сянка . Може би наистина вашия съсед много говори . Сянката може да бъде разпозната по степента на това, до колко това ви безпокои . Кукички са тези хора или явления „ отвън ”, които провокират у вас силни ментални и емоционални реакции . Ако чувствате силно раздразнение или даже ярост, когато вашия съсед бърбори, навярно си имате работа със сянка . Ето какво означава да откриете сянката .

Диалог със сянката

Следващата крачка се заключва в това, да влезете в диалог с човека или чертата на характера . Отначало да говорим с „ другия ” може да изглежда забавно или странно . Но си изяснете какво всъщност толкова ви безпокои в тази черта или човек . Не е нужно да провеждате беседи с реалния човек .

Поговорете със себе си . Кажете го на глас . На пример :
Джон много се дразни от контролиращите хора . Той забелязва, че наум спори с тези, които контролират другите . Той много би искал, всеки от тях да млъкне и да остави другите на мира . В процеса 3-2-1, Джон откри момента, когато възниква сянката . Сянката постоянно се повтаря в живота ни . Това е обусловен рефлекс, циклично и безкрайно повтарящ се . В диалога със сянката, Джон видял какво точно така го дразни в началника му . Той разпознал тази черта – контрола . Той я назовал и видял причините за отвращението си към нея . Джон престанал да я игнорира, подтиска и отрича това, което всъщност чувства . И за първи път цикъла бил прекъснат .

Признаването на сянката

Когато започнете диалог със сянката, вие можете да я признаете . Какво означава това ? Това значи да престанете да се преструвате, че има „аз ” и „ другите ” . Това означава да погледнете на жизнената си история и на това, което става в мислите ви и да видите, че чертата която така ви дразни в другите, присъства и в личната ви история . Това означава наистина да си присвоите тази черта и да кажете „ Аз съм контролиращ ”, „ Аз съм алчен ”, „ Аз съм и това, на което така бурно реагирам ” . Това означава наистина да преразгледате как тази черта, която много ви дразни у другите, се проявява у вас самите . Усетете какво е да признаете това, което сте отричали . Да видите къде се държите като контролиращ и алчен . Признанието ще сложи край на самозалъгването . Тази тема ще престане да се вкоренява – някъде навън във въображаемия „ друг ” .

Когато сянката бъде призната като част от себе си, осъзнатоста – вашата истинска природа – ще види вас и другите просто като мисли . Ние признаваме потиснатата и проектирана навън черта, за да Не изпаднем в нейната противоположност . Ние я признаваме, когато Вече е наша . Това вече е аспект на нашето его, който е бил потискан, защото е изглеждал твърде ужасен или твърде прекрасен . Признавайки го ние не започваме да вярваме в някаква нова история . Вместо това, ние започваме да виждаме всички истории, всички противоположности, като равнозначни проявления идващи и тръгващи си от това, което всъщност е осъзнаването .

Противоположностите реагират една на друга . Всичко това се базира на кризата на идентичността : ние не знаем кой или какво сме . Например, добрите хора се борят с лошите . Глупавите – с умните . Духовните – с бездуховните . Списъка е безкраен . Става дума за това да се видят всички противоположности като равнозначни проявления на нашата истинска идентичност – осъзнатоста .

Сенките са като мебелите, малко по – мрачни, за да ги разглеждате с фенерчето на разума . Признаването на осъзнаването не е достатъчно. Когато признаваме сенките, светлината най – после ги докосва . И ние виждаме своите сенки да се проявяват под маската на другите .

Гледайки на себе си като проявление на съзнанието, ние признаваме истинската си същност – осъзнатоста . Преставаме да се вкопчваме в своята идентичност на дуална, едностранна история . Признавайки сенките, те се възприемат като осъзнатост . Когато ги разглеждаме през призмата на сблъсъците или вкопчването в другите, ние се опитваме да останем в разделението . Признаването им ни позволява да се сбогуваме с тях, да видим, че те – това не сме ние . Ние не сме нито една от противоположностите . Нашата истинска природа не е дуалната осъзнатост .
За да обобщим процеса 3-2-1, ние откриваме една сянка, започваме разговор с нея и след това я признаваме . Този процес е подходящ за работа с всяка черта на която силно реагирате у някой друг .

Вкопчване в сенките

Също така процеса 3-2-1 може да се използва за работа по вкопчването в сенките . Точно като потискаме или изместваме совите негативни аспекти, ние можем да потискаме или изместваме и позитивните също . Вкопчването в сянката става когато подтискаме положителните си качества и след това ги проектираме навън , у „ другите ” . В такъв случай, ние чувстваме силно привличане към тези други . Класическия случай – това е духовния изследовател, потискащ собствената си любов, свят и мъдростта на истинската си същност (Осъзнатост) и проектиращ ги върху учителя си . Учителя тогава изглежда велик, като самия живот, „ просветлен ” . Друг случай – това са сексуалната или емоционална фикс идея. Ние идеализираме по различни начини чуждите аспекти, без да осъзнаваме, че другите – това са просто потиснати и проектирани аспекти на самите нас . Тези позитивни аспекти са малка по – силни, прекрасни и привлекателни, за да ги признаем у себе си . Става по – лесно, когато ги проектираме у другите .

В работата със сянката и доброто и лошото (и всички останали противоположности) се разглежда като равни проявления на осъзнатоста . Вече няма идеализиране . Няма вкопчване в сянката .

Другите примери за вкопчване в сянката включват фикс идея за ума, личността, успеха или благополучието на другия . Завист, ревност – това са класически проекции. Осъзнаването на осъзнатоста като своя истинска природа ни освобождава от желанието да се проектираме . Доброто и лошото, хубавото и грозното, милото и подлото, духовното и бездуховното – всички тези противоположности изглеждат равни в проявената осъзнатост . „ Другия ” за когото сте се вкопчили, се оказва същия както вас самите . С други думи няма никакво „ аз ” и никакви „ други ” . Тези черти все още могат да се проявят . Тоест някой може да се окаже по – умен или привилегирован, но това ще престане да ви тревожи . Това вече няма да е лично .

Благодарение на процеса 3-2-1, става ясно, че всички гледни точки, убеждения и позиции, мнения, качества, емоции, лични истории – са неразделни едни от други в пространството на единното съзнание . Увереността, която търсим, няма да бъде намерена в ума . Осъзнатоста – е нашата истинска природа . Това осъзнаване води до неразрушимо знание, към увереност . Това не е позиция на ума . Това е знание, подразбиращо свобода от всички крайни гледни точки . Всички противоположности и перспективи по равно се явяват самия живот . На всичко е позволено да бъде, когато виждаме, че в това няма нищо лично .

Независимо от това как възникват сенките и каква форма приемат, когато сянката бъде призната, ние признаваме и осъзнаваме как противоположностите се разтварят от всички възможни гледни точки . Виждаме, че всички наши представи за себе си и за своите противоположности „ отвън ” с които се борим или за които сме вкопчени – това са равни, неразделни проявления . Дори и след признаването на сянката, ние може да имаме собствено мнение . Може да утвърждаваме мнението си, дори настоятелно, но няма никакво „ аз ”, когато признаете сенките . Както и няма никого другиго . Няма за какво да се хванете . няма какво да защитавате . Свобода .

Автор : Скот Килоби

Превод : Росица Стоянова

Споделете тази статия, ако ви е харесала.