От речта на човека зависят здравето и материалното му благополучие. Умението да се говори и слуша сериозно се изучава във всичките бизнесшколи.
Думата пряко влияе върху човека като цяло. Учени доказаха, че тя има пряко влияние върху структурата на молекулите на ДНК, а следователно и върху човека като цяло. Каквато лексика има един човек, какъвто е речниковият му багаж – такъв е и животът му.
От време на време в обществото се разгарят дискусии за това дали трябва да се псува. Учени твърдят, че ругатните буквално се врязват в генетичния апарат, в резултат на което се извършват мутации, които от поколение на поколение водят до израждане.
Когато човек постоянно ругае, неговите хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си. В резултат на това ДНК започва да изработва противоестествени програми, така постепенно на потомството се предава постановката за самоликвидация.
Глупакът се отличава от мъдреца, когато заговори. Речта има много силна енергия. Хората, които общуват с ругатни, грубо и оскърбително, в определен момент получават тъмно петно на тънкото си тяло, което след година-две може да прерасне дори в раков тумор.
Скептиците се отнасят с недоверие към тези изводи. Как могат най-обикновени думи да влияят върху наследствеността? Нашата представа за генетичния апарат като съставен само от химически вещества е остаряла. За да се изгради от ДНК жив механизъм са необходими много по-сложни конструкции. Програмата на човека е закодирана във физическите полета, които се създават около хромозомите и имат холографски строеж.
Цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето на организма в концентриран вид се съдържа във всяка точка на вълновия геном. Молекулите на ДНК си обменят тази информация чрез електромагнитните вълни, включително акустичните и светлинните.
Днес учените се научиха да зареждат ДНК с енергията на светлината и звука. Излъчвайки определени генетични програми, те стимулират резервните възможности на организма.
Изводът е еднозначен – ДНК възприема човешката реч. Нейните “уши” са идеално приспособени за улавяне на звуковите вибрациии. Някога Пушкин писал на жена си: “Не цапай душата си с четене на френски романи…”
Някой може да се усмихне на тази препоръка на гения, но учените откриха, че дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра по електромагнитните канали. Един текст оздравява наследствеността, друг – я травматизира.
Например детето наследява от родителите си деформираща програма и започва да псува и ругае. Така той разрушава и себе си, и своята среда – както социална, така и психологическа. И тази “снежна топка” се търкаля от поколение в поколение.
Така че на нашия генетичен апарат не му е безразлично какви книги четем. Всичко се запечатва във вълновия геном, т.е. във вълновата генетична програма, която променя в една или друга посока наследствеността и програмата на всяка клетка.
Човекът прилича на „паметна книга”, в която записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му. За това трябва много да внимаваме какво мислим, казваме и правим! Всичко това пряко влияе на нашето ДНК, а и на всичко свързано с нас.
~източник: blog.bg
Може да ви е интересно да прочетете и „ „Думите, които разболяват”: ТУК или „Човешкият глас”: ТУК