Искате работа, която ви носи повече удовлетворение? Търсите по-креативна и вълнуваща работа? Такава, която да ви позволява да изразите истинската си същност? Трябва да откриете работата, за която сте родени.
Водещият кариерен специалист Ник Уилямс е идентифицирал 12 принципа на работата, за която сме родени. Той ни показва как можем да ги задействаме, за да постигнем невероятен ефект и как можем да използваме вътрешната си сила във всички възможни етапи от професионалното си развитие. Книгата „Работата, за която сте родени“ ви помага да определите целта на живота си и ви разкрива как можете да правите пари, като следвате желанията на сърцето си. В рождената нумерологична карта също има признаци, които подсказват за това.
На снимката е моята лична, работна атмосфера.
Работата, за която сте родени е ваше право по рождение – отстоявайте си го! Това е една книга, изпълнена с мъдрост и което е по-важно – с вдъхновения. Ако вникнете в посланието на книгата, няма да ви се налага да работите нито ден повече.
Вероятно за много от нас първата решителна стъпка за осъзнаване на призванието е в това да започнем да мислим за работата, не като за „бачкане”, предполагащо принуда и задължение, а като избор да влагаме енергията си в значими за нас неща с вярата, че ще са значими и за други хора.
Големият конфликт струва ми се е в това да започнем да правим нещата, които обичаме, и то да ни осигурява нужните приходи, за да поддържаме стила на живот, с който сме свикнали. По-голяма част от хората са наясно какво искат да правят, но имат затруднения да вярват, че правейки това ще мога да издържат себе си и семейството си. В този смисъл самонаемането не е лесен избор.
И цената, която плащаме е сигурността. А когато нямаш външна сигурност се налага да развиеш вътрешна. Самонаемането заставя всеки съзнателно да се вгледа в себе си и да се оцени с очите на истината. И голямата трудност след това е не да се бием в гърдите какво можем и знаем, а да вярваме в себе си толкова, че да не е нужно да бием където и да било изобщо.
„Работата, за която сме родени” на Ник Уилямс е пътеводител в намирането на призванието и живота, посветен на любовта и благодарността, даването и получаването.
Предлагаме ви най-ценните цитати под формата записки.
стр.69 убежденията ни са по-често нeсъзнателни и приличат на стъклени стени – не ги виждаме и узнаваме, че съществуват едва след като сме се сблъскали с тях.
стр.104 това, което търси неразвитият човек, е извън него. това, което търси напредналият човек, е вътре в него.
стр.105 може да се каже, че зад всеки недостиг се крие изобилие. зад всяка мъка има радост. зад всяка болест, цялостност. и точно както музиката се получава от разстоянието между нотите, така и животът ни се създава от пространството между собствените ни мисли,.
стр.120 да караш другите хора да се чувстват важни и ценени и да помислиш от какво може да имат нужда. опитай се да даваш, а не да получаваш. и виж какво ще се получи.
стр.122 преживяваме работата чрез отношението, с което работим и духа, който влагаме в нея. подобно на костюм или на роля от пиеса, в нея самата няма живот, докато ни й вдъхнем такъв.
стр.132 когато сме в синхрон със самите себе си сме естествени, сме склонни да бъдем щастливи, а когато се разминаваме със себе си, изпитваме нещастие.
стр.141 има 2 неща, които хората желаят по-силно от секса и парите – похвалата и признанието.
стр.151 сърцето никога няма да ни каже какво трябва и какво е желателно или задължително да правим. то никога няма да ни каже как да спечелим или победим някой друг. това са команди на личността и на егото. сърцето просто ни показва как да бъдем верни на себе си, на своята собствена природа. то никога няма да ни накаже или да ни се ядоса, независимо колко дълго сме го игнорирали, но винаги ще ни казва как да оправим погрешното си мислене и да се върнем на верния път.
стр.157 бъдете като птичка, която пее сутрин независимо дали някой я слуша или не. чудесно е да се чувстваме ценени от другите, но още по-прекрасно е да ценим себе си за това, че живеем живота, който искаме.
стр.164 за да можем наистина да познаем любовта в живота си, трябва да сме готови да се разкрием напълно пред хората около нас, които държим на 1 ръка разстояние или от които се опитваме да се защитим. а може и да научим, че няма нужда да крием нищо.
стр.200 някога забелязвали ли сте, че когато наистина сте искали нещо, отчаяно сте копнели за него и сте го преследвали, не сте го получавали? това е привързаността.
стр.215 колкото повече даваме от себе си, като служите, толкова повече ще получавате, за да можете да давате.
стр.227 егото ни казва, че целта е да притежаваме колкото се може повече, но духът ни казва, че ключът е в това да позволим на парите да представляват безкрайния кръговрат на даване и получаване, като бъдат просто проводник.
стр.228 ако искате повече любов, бъдете по-любящи. ако искате повече уважение, отдайте повече уважение. ако искате повече пари, бъдете по-щедри.
стр.241 няма как да вкарваме голове, ако само защитаваме собствената си врата.
стр.265 духът ни не се нуждае от одобрение или позволение. тъй като не познава чувството на страх. страхът и нуждата от одобрение са присъщи единствено на ролите и на погрешните за нас убеждения.
стр.270 докато навършим 18 години получаваме похвала, подкрепа или насърчение общо около 25000 пъти. докато навършим 18 години търпим и критика, прекъсвани сме, чуваме, че сме глупави и ни се присмиват приблизително 225 000 пъти. т.е съотношението е 9:1
стр.280 най-лесният начин да разберем в какво сме превърнали тъмната си страна е, като се вгледаме в това, което не можем да понасяме в другите. кои качества ви дразнят най-много? кое е качеството, което ясно разпознавате в другите и отричате, че притежавате.
стр.282 като прекараме известно време с добър учител, си тръгваме с мисълта колко велик и свят е той. а когато прекараме известно време с наистина велик учител, си тръгваме с убеждението колко свети и прекрасни сме самите ние и всички хора. великите учители просто ни напомнят онова, което сме забравили.
стр.317 даването и получаването са едно и също нещо и всички познаваме чувството на удовлетвореност, когато сме дали най-доброто от себе си.
стр.327 през живота си сме давали по-скоро условно, с идеята да контролираме или да получим нещо в замяна. номерът е да се научим да го правим, без да имаме очаквания. защото, ако очакваме да получим нещо обратно, означава, че сме привързани към резултата, с което блокираме безпрепятствения поток на даването и получаването. парадоксът е, че когато не очакваме нищо в замяна, получаваме много, защото, като не се нуждаем от нищо, не сме обвързани и с резултатите.
стр.328 осъзнавам, че не мога да бъда наранен, когато давам, освен ако не се опитвам да получа нещо в замяна. така постеппно стигам до етапа, в който се опитвам да имам все по-малка нужда от одобрение и похвала.
стр.337 играем роля, за да докажем колко сме ценни, което всъщност прикрива дълбокото ни вярване, че не сме достатъчно ценни. затова даваме, за да получим. обикновено играем роли, защото изпитваме чувство за малоценност или за превъзходство.
стр.339 може да ни се струва, че действията ни са като капка в морето, но и самото море в съставено от милиони капки, както и любовта се състои от милионите добри дела, които ние всички можем да правим. любовта е експоненциална – увеличава се в геометрична прогресия. дарбите ни се умножават и разпространяват като вълнички в морето.
стр.359 изразходваме толкова много време и енергия в опити да избегнем това, от което ни е страх, а когато се изправим срещу него, му се наслаждаваме и разбираме, че години наред сме се лишавали от радостта и удоволствието на това преживяване. стр.361 една поговорка гласи, че единственият начин да бъдем в безопасност е никога да не изпитваме сигурност.
стр.363 единственото по-лошо нещо от това да изпитваме чувства, е да не ги изпитваме, да ги потискаме или отричаме.
стр.371 обикновено промяната се случва в резултат на една от двете мотивации: вдъхновение или отчаяние.
стр.384 най-важното е да не забравяме да се наслаждаваме на всеки етап от пътя, по който вървим, във всеки един миг, и да усещаме „уханието на розите”.
стр.385 несигурността е огромен дар от живота. ако постоянно изпитвахме сигурност, щяхме да бъдем лишени от радостта на новите открития и нямаше да гледаме с интерес в бъдещето, защото щяхме да знаем пред какво сме изправени.
стр.389 един от начините, по които наистина можем да си помогнем да се променим, е като позволим на съзнанието си да си почине.
~по материали от интернет
Може да ви е интересно и „За работата и връзките, които не ни удовлетворяват”: ТУК