От книгата на Марк Уолин „Не всичко започва с теб: как наследствената семейна травма оформя кои сме и как да прекратим цикъла“
С новите открития в епигенетиката много от нас си задават важен въпрос: Какво всъщност наследяват децата ми? Може ли незавършената си „лична вътрешна работа“ да я предам на децата си? Без да знам, бих ли могъл да ги нараня?
Тази книга е резултат от решителни усилия, които ме накараха да обиколя света и да се върна към своите корени и професионална кариера, която си представях съвсем различно, когато започна пътуването ми. Повече от двадесет години съм работил с хора, които са се борили с депресия, тревожност, хронични заболявания, фобии, обсебващи мисли и други състояния, които подкопават човешкото здраве и сила. Много от тях дойдоха при мен разочаровани и сломени след години на психотерапия, медикаменти и други лечения, които никога не идентифицираха източника на техните симптоми или облекчиха страданията им. От опита, натрупан по време на професионално обучение и клинична практика, разбрах, че отговорът може да се крие не толкова в собствената ни история на живота, колкото в живота на нашите родители, баби и дядовци и дори прадядовци и прабаби. Последните научни изследвания, също ни казват, че ефектът от травмиращо събитие в живота може да се предава от едно поколение на друго. Сега наричаме подобно явление наследствена семейна травма и фактите потвърждават, че това е съвсем реално явление. Болката не винаги преминава сама или лекува с течение на времето. Дори човек, преживял първична травма, да умре, дори историята му да е скрита зад години мълчание, някои фрагменти от неговия житейски опит, спомени, усещания могат да продължат да живеят, сякаш се простират от миналото, за да намерят израз в живота на тези, които живеят в момента.
Ако нашите баби и дядовци, например, бяха травмирани от живот в разкъсана от войната страна – експлозии, хората се убиват, преживели са стрелба наблизо – те биха могли да предадат умение за оцеляване на нас – т.е. рефлекси за бързо реагиране на силни шумове и други подобни защитни реакции. Този набор от умения би бил полезен, ако и ние живеем в страна във война. Въпреки това, живеейки в безопасна среда, в която това наследяване не е полезно, постоянната хиперреактивност може да създаде проблеми в нашите тела.
Много внимание в книгата е отделено на дефиницията на наследствени семейни модели – страхове, чувства и поведения, които ние несъзнателно сме интернализирали и които от поколение на поколение подкрепят нашия цикъл на страдание. И, разбира се, как най-накрая да го прекъсна – това е същността на моята работа. Можете да видите като мен, че много от тези модели не ни принадлежат; те просто са били взаимствани от други членове на родословното дърво. Защо е така? Дълбоко съм убеден, че историята, която се крие в семейството, най-накрая трябва да излезе наяве.
Тогава не осъзнавах, че като се противопоставяме на преживяването на нещо болезнено, ние по този начин удължаваме болката, която се опитваме да избегнем. Да направите това означава да удължите страданието. Великите учители разбират, че мястото, от което идваме, се отразява на това къде отиваме и че нерешената тежест от миналото засяга настоящето. Те знаят, че родителите са важни, независимо дали са били добри или не. Няма как да го заобиколим. Семейната история е и нашата история. Независимо дали ни харесва или не, тя живее в нас. Каквато и да е връзката, родителите не могат да бъдат изтрити или изтрити от паметта. Те са в нас и ние сме част от тях, дори никога да не сме ги виждали. Като ги отхвърляме, ние само се отдалечаваме от себе си и увеличаваме страданието.
По време на дейността си като ментор, а след това като ръководител на семинари, комбинирах прозренията и методите, които научих от преподаването по психология на наследствената семейна травма, с познанията ми за значението на езика. Наричам този подход „ключов езиков метод“. Използвам конкретни въпроси, за да помогна на хората да стигнат до първопричината зад техните физически и емоционални симптоми, причината, която ги държи в това блато. Използвайки този метод, наблюдавах как дълбоко вкоренените модели на депресия, безпокойство, пустота се променят в светлината на внезапното прозрение. Локомотивът в това пътуване е езикът – дълбоко скритият език на нашите страхове и тревоги. Много е възможно той да е живял в нас през целия си живот. Може да е възникнал от родители или дори преди много поколения, от баби и дядовци. Истинският ни език иска да бъде чут. Ако го последваме и чуем истинската му история, той може да разтвори всичките ни най-дълбоки страхове.
Зигмунд Фройд открива този модел преди повече от сто години. Реконструкцията на травмата или „принуда за повторение“, както я нарича Фройд, е опит на несъзнаваното да възпроизведе онова, което някога е останало неразрешено, за да „оправи нещата“. Неосъзнатият порив за преживяване на минали събития може да бъде един от механизмите, които действат в случаите, когато неразрешени травми се повтарят в семейства в продължение на няколко поколения.
И така, ето лошите новини: Да, вярно е. Болката на нашите родители и баби и дядовци – техните страхове, ядове, скръб – всички те неволно могат да станат наши, наследство, което можем да предадем и в нашето семейство. И ето тъжната част: Малко от нас някога правят връзка между нашите проблеми – нашия необясним страх, тревожност и депресия и това, което се е случило с членовете на семейството ни в предишно поколение.
Вместо това ние вярваме, че ние сме източникът на нашия проблем, че нещо трябва да не е наред с нас или да бъде счупено вътре в нас, което ни кара да се чувстваме по начина, по който се случва. И не свършва дотук. Тези безсъзнателни модели, както и оставената незавършена лична работа, след това могат да бъдат предадени на нашите деца и дори на техните деца. Какво може да бъде по-болезнено от това да видим децата си да страдат знаейки, че те продължават да изпитват болката, която им оставяме?
Има ли добри новини? Абсолютно. Има действия, които можем да предприемем, които могат да помогнат за прекъсване на цикъла. Ето краткия списък на нещата, които можете да направите:
1. Лекувайте собствените си неща. Примирете развалените си отношения с родителите си, както и с другия родител на вашето собствено дете. Когато открием, че поведението на някого е предизвикателно, е полезно да разгледаме травматичните събития в неговата или нейната фамилна история. Не забравяйте, че остатъкът от болката може да премине напред. А децата, поради голямата си невинност и лоялност, са лесни мишени. Децата могат несъзнателно да пренасят нерешеното между родителите си и да го внесат и в собствените си взаимоотношения. Или (докато се учим от епигенетиката), те могат да преживеят това, което е нерешено от родителите или прародителите им.
2. Разклатете родословното дърво и вижте какво изпада. Какви семейни тайни са били скрити? Какви истории не са разказани? Какви травми никога не са се излекували напълно? Може да е важно да знаем тези неща, особено ако несъзнателно преживяваме елементи от травми, които всъщност не ни принадлежат.
3. Кажете на децата си какво знаете за травмите във вашето семейство. Кажете им ужасните неща, които са ви се случили и каквото знаете за това, което се е случило с вашите родители и вашите баба и дядо. Те биха могли да бъдат неволните получатели на болезнени чувства от миналото. Когато им кажете какви трагедии тлеят в семейната история, това може да им донесе голямо облекчение – особено ако те направят връзката, че са носили това, което принадлежи на вас или на вашите родители или баби и дядовци.
………………………….
Подкрепа и насоки дава и изследването: Нумерологична връзка с предците – справка Раздел Услуги.