„Почти всеки път, когато общувам с хора, които смятат, че се развиват духовно, забелязвам едни и същи любими спирки, заседнали на които, си въобразяват пътя си. Много е лесно да спрете. Дотолкова, че повечето духовно търсещи, още не поели по пътя, се разполагат уютно на спирката, наречена «Съвременна духовност». А на тази спирка може да се срещне всичко, което пожелаете.
Ето ви дълга редица от просветлени майстори и гуру, с още по-дълги редици от последователи. Ето библиотека от свещени писания и най-добри текстове от просветените представители на човечеството. Ето група йоги в завързани пози, а и свободно килимче, което те очаква срещу умерено заплащане. Редом, самозабравено пеят мантри и се въртят в екстатичен танц хора с блажени лица. А ето тук е вкусилия някаква екзотическа напитка или дъвкал вълшебна гъба и може да изпита най-високи мистически преживявания. А там, съвсем наблизо, цяла редица ашрами, от които вее тишина и покой. И от всякъде призовават, предлагайки чаени церемонии, медитативни техники и дишане, енергийни комплекси, магически действия, шамански ритуали, древни артефакти и духовни атрибути за всеки вкус… ух… не можеш всичко да изброиш.
Направо е грях да не се спреш, какъв огромен избор. Да и очевидно има търсене. А щом търсенето е голямо и хората се връщат със светнали очи, значи е положително и трябва да се опита, нали?
Ето защо хората се задържат на тази спирка. Те се ръководят от логиката на потребителя, чрез която, дори духовността е изложена на сергията. И потребителите ходят от щанд на щанд, избирайки си разни наряди за духовно-напреднали търсещи. А след това се фукат едни на други, като с трофеи, закупени от духовния супермаркет.
Мислите, че съм против всичко изброено? Не. Не, напротив. Работата не е в изброеното. Всичко това са врати. Как мога да съм против вратите? Ако знаеш, какво търсиш, понякога преминаваш през такива врати към целта си, а ако не ти е ясно, просто обикаляш различните забележителности в разработен туристически маршрут с духовни коментари към него. А духовния туризъм е много популярно явление.
Духовен туризъм
Някои духовни традиции сравняват първия етап от духовния път с живота на пчелите. По същество, това все още не е истинския път, а само прелюдия към него. Пчелата лети от цвят на цвят и опитва прашеца на вкус. Така и духовно търсещия се запознава с различни подходи, религиозни направления, философски възгледи, практики и конкретни носители на знания и състояния. Би трябвало, духовно търсещия, на този етап, поне теоретично да вникне в основните въпроси, да разбере, каква е целта на духовния път, какви са неговите основни наклонности, и кое от всичко изпробвано му е най-близко. Този етап продължава няколко години и след приключването му, духовния търсещ, подобно на пчелата, се завръща в кошера, за да преработи събрания прашец и да го превърне в мед. Завръщането в кошера е прекратяване на външното търсене, активното трупане на информация и опит, и започване преработване на всичко натрупано в миналото. Това вече е началото на пътя.
Но какво се наблюдава? Ненаситни пчели летят неуморно цял живот, без да се завърнат в кошера, без да започнат преработката и производството на мед. И точно това е духовния туризъм.
Целта
Много рядко може да се срещне човек, който си е направил труда, да си отговори честно, каква е целта на всичко това, какво точно прави в тази сфера, която смята за духовна? За какво му е всичко това? Каква е крайната цел? Какъв резултат трябва да се получи?
В 99.9% от случаите, зад този въпрос, се крие един и същ отговор. Той се маскира с духовни термини и възвишени формулировки, но при честен анализ, винаги е едно и също. Често, когато хората говорят за духовно пробуждане и освобождение, а при това подразбират щастие, хармония, екстаз, могъщество, покой, признание, роля на просветен учител и всичко от този род. Ако се погледне честно, то всичко това са скрити представи за удоволствие. Удоволствия, опаковани с духовна панделка.
Изобщо, всичките ни представи за удоволствия се крият в миналия ни опит, така че, ако целта ни е удоволствието, винаги ще имаш само фрагменти от миналото си в различни комбинации. Понякога причудливи и мистически комбинации, но смисъла е същия…
Знайте, че този свят удовлетворява всички търсения без изключения. Така е устроен. И ако положението в света е такова, че духовно търсещите са милиони, а пробудените единици, извода е прост: не искат пробуждане, искат нещо друго. И това другото се маскира като духовност.
Майстори и гуру
За съвременния духовен търсещ, най-добрия майстор е мъртвия. Не се шегувам. Това е факта, ако гледаш нещата безкомпромисно. Живия майстор е заплаха за всичките ти представи, за цялата ти неустойчива конструкция на егото, с неговите концепции, теории, умопостроения и твоята въображаема личност. С една дума, цялата лъжа, чрез която се криеш от живота.
Затова, на съвременните търсещи им харесват миналите майстори или тези, които са достатъчно далеко от тях. Те не заплашват безопасността им, и съответстват напълно на представите им и фантазиите за духовния път. Такива майстори могат да се обичат задочно, може да им се възхищавате и периодично да ги цитирате. Те няма да излязат от нирвана, за да ударят крушето на истината в челюстта на въображаемата персона. А нали именно с това се занимава истинския майстор. Живия майстор. Този, на който можеш да зададеш важен въпрос, и до който да се доближиш достатъчно близо, за да изчезнеш някога.
Повечето от тези, които идват при майстора, за да зададат въпроса си (например, на сатсанг), си въобразяват, че са отишли за отговор, за решение на проблем. Но задача на майстора е да те избави от въпросите, да те остави без нищо – незащитен, отворен и уязвим: без въпроси и отговори, без многочислени слоеве от идеи и концепции. И ако си го разбрал, независимо от неизбежния дискомфорт, ще приближаваш до него все повече и повече, докато не откриеш, че няма разлика между теб и майстора.
Но съвременния търсещ отива при майстор, за да намери потвърждение на мнението си, за да го затвърди. И ако не се получи, търси друг. Нали сега има голям избор. Обезателно ще се намери такъв, който да приласкае възвишената ви представа за себе си, като същевременно увеличава редиците на последователите си.
Да ходите на сатсанги и да пиете майстора със сламка, като разноцветни сокове, коментирайки, колко ти е харесал или не, е дяволски странно. Както е странно, да ходите от майстор на майстор, смесвайки ги като коктейл.
Възможно е, да е възниквал въпроса: обезателно необходим ли е майстора по пътя към пробуждането? На този въпрос имам точен отговор: да, майстора е необходим. Но преди всичко разберете: истинския майстор е живота. Твоя първи и последен учител.
Мистически преживявания
Много често, мистическите опити се възприемат от хората като неразделна част от духовния път и често стават самоцел. По същество, става замяна на истинската цел и е препятствие по пътя на пробуждането. Духовното пробуждане не е мистическо преживяване, това не е нещо ново и не е изменено състояние на съзнанието. Пробуждането никога не съвпада с представата за него. Прилича на спомен за сънуване, а не за този, който прави нещо насън. Като този, който е съществувал и винаги ще съществува. Сред всичките явления и за пределите им.
Всички преживявания, всички опити, цялата мистика във всичките ѝ проявления, е част от съня. Може да е в по-фини измерения, но е част от съня. Съня се разгръща във вид на някаква театрална драма. Сцената е територията на обичайното човешко възприятие. Метафизиката и мистиката са задкулисни външни процеси, видимото, ако се е променило обичайното възприятие. А пробуденото съществуване не е съучастно наблюдение извън пределите на сцената и зад кулисите. И да се наднича зад кулисите, най-често, няма никаква нужда.
Периодично чувам, как хора въодушевено разказват за мистическите си преживявания, като за нещо много значимо. И когато ме питат, какво мисля за това, не забелязват някакъв мой интерес. Говоря за това, като за нещо обичайно и не особено важно. А това не им харесва.
Но, ако сте честни със себе си, ще забележите, че след всичките преживявания, реагирате, както преди. А реакциите в обичайния живот са показател за напредък.
Ако целта ти е пробуждане, за теб мистичните опити, които са естествени преживявания през някои етапи, и са само пътни знаци. Като обозначения, по които можеш да се ориентираш, къде се намираш, и какво следва да правиш. Като шофьор, никога няма да направиш пътен знак, цел на пътуването си, не спираш до него и не го обикаляш, смятайки го за нещо специално. Просто продължаваш, узнавайки благодарение на знака, че следва завой, спускане или пешеходен преход.
Духовните практики Трябва да се признае, че с достъпната информация е дошло и повърхностното ѝ възприемане.
Всички практики и методи са инструменти, нещо като лопата. Тя е необходима за копаене до тогава, докато не стигнете до водата, тогава зарязвате лопатата и се напивате до насита. Вместо това, духовните търсачи постоянно сменят лопатата. И копаят ту там, ту тук. Понякога ги питат, защо им са толкова много лопати и места? А някои отговарят, че лопатата не им подхожда и там, където са копали, няма вода. А поглеждайки мястото, където е копал, се виждат множество малки ямички. А знам: ако всичките си усилия бе вложил само на едно място, кладенеца щеше да е завършен. При това, не е важно, къде ще копаеш — вода има навсякъде, само трябва да копаеш, докато стигнеш до нея.
Духовна литература и знания
Добрата книга е указател, нещо като линка в интернета. Задачата на линка е да пренасочи търсещия към необходимата му страница. Задачата на духовната литература е да посочи източника на възгледите и на факторите, които могат да го отбият от пътя.
И често ми се иска да запитам: защо постоянно препрочитате текста на линка? Защо го цитирате? Защо ти е колекция от линкове? Защо търсите коментари към него?
Само трябва да щракнете. И да видите, какво се получава.
Въпреки общоприетите представи, ще кажа, че няма нужда от повече знания. Понякога е достатъчна една искрена беседа или малък абзац от текст, за да се формулира същността, какво е необходимо, и как точно. А след това, вземаш лопатата и копаеш.
Ашрами
Бил съм в множество ашрами, общувал съм с много хора, които ги посещават редовно. И съм чувал многократно една и съща история. Звучи приблизително по следния начин: «Тук, в ашрама, е хубаво, спокойно, уравновесено, възвишено, а там, където живея, е толкова шумно, с ниски енергии и хората наоколо не са същите». Защо някои хора зарязват всичко и се заселват в ашрам?
Мисля, че с това завършва пътя на човека. При това, дори не започнал.
Голямата част от възлите ни са завързани в социума, в който сме прекарали по-голямата част от живота си. И най-добрия начин да се забележат и развържат тези възли, е да ги видите, а не да си затваряте очите. Ако ме попитат искрено такива хора, каква да е следващата им крачка, бих им казал: връщайте се в къщи; устройте се на работа; постигнете желаното, от което сте се отказали, като сте го спотаили дълбоко в себе си; възстановете отношенията си с родителите, с роднините, с жената или мъжа, с приятели и сътрудници; обкръжете се с достойни хора. Не е задължително, всички отношения да са близки, достатъчно е да не са деструктивни и да са хармонични в живота ви. И когато ви се получи всичко това, тогава можете да отидете в ашрам. В този случай, няма да бягате от действителността и вече няма да усещаш голям контраст между живота в къщи и в ашрама. Ашрама ще е удобно решение на практична задача – например, за преминаване през интензивен ретрит или осмисляне на преминатия етап.
За нашето време
Смятам времето ни за подарък, особено за тези, които имат действителен интерес да се пробудят, защото съвременния социум е такъв, че е достатъчно да живеете обикновен живот в обществото, за да забележите деструктивните умствени тенденции. Съвременната социална система го осигурява. Разбира се, трудно е, но пък е ефективно. Така живота ти демонстрира, какви ти са проблемите и помага да се избавиш от тях.
Тесните връзки, достъпната информация, интензивния живот и дори материализма на съвременното общество – всичко това са условия за бързо израстване.
Още няколко думи
Всичко изброено в никакъв случай не е критика. В същност, всичко е там, където трябва. И автора на този текст е трупал от тези проблеми, настъпвайки едни и същи грапи. Просто, понякога, такъв текст може да стане повод за преразглеждане на посоката.
В такъв случай четеш и се питаш честно: така ли е в живота ми или не? И ако си отговориш искрено, ще ти е трудно да повтаряш откритите глупости, и дори съвсем невъзможно. Всъщност, става въпрос, как да престанете да имитирате духовност, хващайки се на добре маскиран капан.
И ако си се хванал в това, ще изоставиш спирката, на която си се разположил, ще коригираш посоката и ще продължиш.“
Алберт Караман
Превод: Йосиф Йоргов