Приемането е първата стъпка на състраданието.
Втората е позволението.
Какво да приемеш? СЕБЕ СИ.
Такъв какъвто си. С всичките си за и против, безрезервно. Не да си простиш, а именно да се приемеш,защото няма за какво да си прощаваш,защото в нищо не си сгрешил.
Всичко е само опит и уроци. И стъпка втора, да си позволиш да бъдеш СЕБЕ си такъв какъвто си, винаги навсякъде и във всичко. И чак тогава ще можеш да приемеш другите, събитията, обстоятелствата и света.
Всичко започва отвътре, от себе си. За това трябва кураж. За това трябва смелост.

Най-голямото предизвикателство пред което някога човешкото същество ще се изправи, това е да приеме и да се довери на себе си. Наясно съм,че повечето от хората са склонни да държат другите отговорни за начина по който се чувстват неосъзнавайки, че всъщност това е тяхна лична отговорност. Винаги ориентирани навън, а не навътре.Търсейки външни причини, неосъзнавайки, че всичко започва и свършва с тях.
Приемане – да се обикнеш, да се влюбиш в себе си – такъв какъвто си, без условия. И без усилия. Когато човек приема и обича себе си, той е в състояние – без усилие да приема и обича всички и всичко.

Приемането освобождава колосални количества блокирана енергия. А под тази блокирана енергия стои погребана истинската ни същност – безусловната Любов и Отдадеността. И когато започнем да се приемаме такива каквито сме, от дълбините на съществуването ни започва да се надига естественото ни състояние на съществуване – Любовта. Онази безусловната, тихата, неизискващата.

От началото се проявява към нас самите, а след това тихо и ненатрапчиво започва да се излива навън от нас към всички и всичко. И ти се влюбваш в себе си, всички и всичко – без усилия, без условия, без очаквания, без изисквания, защото това е естественото ни състояние. Но да се опитваме да се обикнем или да обичаме някой друг преди да сме се приели, това е абсолютно невъзможно, защото любовта е погребана. И това няма нищо общо с етапите на осъзнаване, и кое е непонятното!?

Всичко може да започне точно ТУК, точно СЕГА. За всеки, независимо къде се намира. И за всичко това не е необходимо да си кой знае колко осъзнат, необходимо е само едно простичко нещо – ИЗБОР. Осъзнат избор. Това е пусковия механизъм, който задвижва процеса на осъзнаване. Процесът е автоматичен, той просто се случва, но трябва да се активира осъзнато, чрез избора. И избора не е нещо за което се говори, не е какви обувки и с коя рокля ще излезеш днес или какво ще ядеш или пиеш.

Изборът е дълбоко, осъзнато състояние на ПРИЕМАНЕ. Това е чувство, състояние, което не може да се опише и изрази с думи.
То просто Е.
Но от този момент нататък, светът и животът вече не са същите. И в това състояние разбираш пълното значение на израза “ живея в този свят, но не съм от него“. И за всеки, това се случва по различен начин, строго индивидуално и с различна скорост. Затова, рецепта няма и няма препоръки.
Още веднъж – всичко започва с ОСЪЗНАТИЯ Избор.

Тенислав Христов

Може да прочетете също и Пробуждането започва когато разбираме, че нещо не е както трябва

Don`t copy text!