В нашето пътуване към Същността, могат да минат дълги години преди от линейния, хоризонтален път, свързан с постигане на външни цели, които евентуално да ни доведат до бленуваното щастие, се прехвърлим по вертикалния, духовен път – навътре и нагоре, по който да се запознаем с нашия автентичен аз.

Понякога ни трябва цяла вечност в изпробване на различни духовни практики в опити за достигането му, а как можем да достигнем нещо, което ВЕЧЕ е в нас. Дори може да дойде миг, в който да осъзнаем, че всъщност Път няма и реалността е точка на възприятие в тук и сега. Това е самото Единно съзнание, което се е разделило на привидни индивидуалности, и преживява чрез всяка искра съзнание, която като парченце пъзел изгражда Цялото.

Докато в началото, душата преживява чрез егото, изградено от убеждения, емоции и мисли, тя страда заради временната амнезия, че е част от Всичко което Е и живее в състояние на разделение и страх, докато това страдание не доведе до капитулация на фалшивата структура Его, която тогава се превръща в инструмента, който изначално е трябвало да бъде, за да може душата да се свърже с Духа и чрез тази връзка, да се наслади на преживаването във форма и всички благини, до които може да доведе това преживяване. Само, че Егото си мисли, че от него зависи създаването на реалност, което го кара да се опитва да манипулира външната реалност, не разбирайки, че тя се явява само огледало на вътрешните преживявания.

И тук ми се иска да засегна някои заблуди, които срещаме по този Път, преди осъзнаването, че такъв просто няма. Те се свеждат до това, че Цялостната личност е съвкупност от съзнания, които оперират на различни честоти и ни карат да проявяваме различни аспекти от цялостния аз и използвайки огледалния принцип, да можем постепенно да ги интегрираме и да изпитаме чувството на покой и вътрешна радост, без значение какво се случва във „външната“ ни реалност. Защото ако запазим баланса си насред хаоса във външния свят, това ще доведе до неговата промяна.

Цялостната личност включва Егото и Вътрешния/Висш аз. Егото е сборът от три вида съзнание – Мисли-Съзнание, Емоции-Подсъзнание и Вярвания/Убеждения-Несъзнавано. Висшият аз оперира от нивото на Свръхсъзнанието. Цялата идея на предварителния сценарий, който душата си прави преди инкарнация, е да може да си спомни по-големия план и да материализира идеите от духовния свят, пребивавайки в тяло.

Съответно този сценарий има различни разклонения и до колкото повече осъзнавания стигне душата и ги претвори в реалност, толкова по-леко и безпрепятствено започва да се развива живота й. Основната трудност тук се явява връзката на душата с Духа, при която тя се изпълва със сила и осъзнава его-структурата като инструмент за преживяване, който предава контрола.

Само че егото не се предава лесно, а често интепретира духовните преживявания през собствената си призма на ограничаващи убеждения, водещи до съответните емоции и мисли – точно в този ред, погледнато от вибрационна гледна точка. Защото мислите, т.н. съзнателна част е най-глупавата част, на най-ниско вибрационно ниво и управлява едва 5 % от живота ни , по-високото е това на емоциите, наречено подсъзнание, което контролира по-голямата част от това, което преживяваме, включително всички процеси във физическото ни тяло. Най-високо вибрационното ниво е това на вярванията/убежденията – несъзнавано, които до голяма степен са наследени, споделени и насадени и работата с тях е от най-съществена необходимост ако искаме промяна във външната си реалност. Те са всъщност софтуера, който я създава и основна предпоставка за това, което виждаме навън, водещи до емоции и мисли, които са вибрационни структури и които излъчващи се от нас, привличат още от същото отвън.

Докато душата преживява чрез егото и не се е свързала с Духа, тя няма контрол върху външната реалност, а е по-скоро марионетка, биоробот, подвластен на действия и реакции, които са подсъзнателни и несъзнавани, прословутото натискане на бутона, при което някой ни казва нещо, а ние, като развален грамофон, реагираме несъзнателно. Това води до повтарящи се модели, които да ни доведат до осъзнаване и промяна на ограничаващите убеждения, които ги предизвикват.

В крайна сметка всички страдания на егото са тържество за Духа, защото това е единствения начин душата да се отърве от контрола на егото и почувства вътрешната благодат, която е есенцията на творението. Да не се бърка с щастието, което е следствие на външни обстоятелства, които, когато изчезнат, водят до неговата полярност – нещастието.

Израстването на душата, свързано до голяма степен не толкова с учене, колкото с припомняне, преминава през няколко фази докато тя се разтвори в Единното съзнание.

Първата фаза е свързана с това, че всичко, което се случва, се случва НА НАС – ние, сякаш, нямаме нищо общо с това и всичко се случва на случаен принцип.

Втората е свързана с поемането на отговорност, че това което мислим, говорим и правим се връща обратно за преживяване и се случва ОТ НАС. Преминаването от първа към втора фаза става като се отървем от Осъждането.

Третата фаза е осъзнаването, че ние сме посредник на една по-голяма сила и малката личност не е извършителят на действието или както Е. Толе казва „Животът е танцьора, а ние сме танца.“ – това е фазата ЧРЕЗ НАС. Преминаваме към нея когато успеем да се освободим от Контрола.

И четвъртата фаза е осъзнаването, че не сме капката в океана, а целият океан в една капка или осъзнаването, че сме Бог – КАТО НАС. Тази фаза е свързана с освобождаването от Разделението.

Преминаването през тези фази са като нива в компютърна игра и са свързани с тестове от Висшия аз, при които ни се предоставят обстоятелства – изпитания и в зависимост как ги отиграем – минаваме на друго ниво или продължаваме да се въртим като хамстер в колело, докато ги отиграем „правилно“. Какво означава „правилно“? В широк смисъл няма нищо правилно и грешно, защото това са опитности и всяка една има своя смисъл за израстването на душата. По този начин злото се превръща в добро, болестта – в благословия, а насилникът – в най-добрия ни приятел от духовния свят. Но за тестовете на Висшия аз, „правилно“ означава от позицията на Духа, а „грешно“ – от позицията на егото.

Какво означава от позиция на Духа? Това са постъпки, които са свързани с трите основни аспекта на Духа – Любов, Мъдрост и Истина и техните енергийни проявления – Топлина, Светлина и Сила. Те се основават на Даване, защото съзнание, олицетворяващо се с Духа живее в състояние на изобилие, благоденствие, пълнота, сигурност, непривъзаност, независимост и безусловна любов.

Какво означава от позиция на Егото? Постъпки, свързани основно с Получаване и лично облагодетелстване, защото егото не осъзнава, че е Цялото и живее в чувство на недостиг, несигурност, страх, зависимост и привързаност към хора и обстоятелства и е в непрестанно желание да манипулира външната реалност за да удовлетвори огромната празнота, която никога не може да бъде запълнена отвън, тъй като там е само отражение.

Тук идва хитростта на егото, което заявява, че състоянието на съзнанието е единственото важно нещо и след като се чувства в баланс и приема игрите на другите участници, това означава, че живее от позицията на Духа, не отчитайки симптомите във външната реалност, които говорят за точно обратното, тъй като изразяват недостиг, затваряне на врати, изолация и спънки от всякакъв род и говорят единствено за претендиране, т.е. преструвка на хармония, без покритие.

Да си наблюдател на външната реалност и да си в състояние на приемане играта на другите е само едната страна на монетата, другата е поемането на отговорност за това, което наблюдаваш, защото според квантовата теория, Наблюдателят твори със самия акт на наблюдение. Това означава, че Всичко, което мислиш, чувстваш и правиш или не правиш има значение и има последствия.

Егото често не разбира, че играе със самото себе си, че другият отсреща на когото отказва поискана помощ, без основателна причина, Е ПАК ТО. И утре, когато то има нужда – от друга посока ще му бъде отказана, защото това, което правиш на другите, го правиш всъщност на себе си, просто защото ДРУГ НЯМА.

Тук е важно да се отчете и факта, че веднъж преминати тестове и постигнати нива, могат да бъдат загубени, ако не се поддържат чрез Чистота, Смирение и Състрадание, които правят черупката на егото прозрачна. Дори само една лъжа е способна да пробие енергийната защита и човек да стане подвластен на паразити на съзнанието, които да започнат да му диктуват мисли и емоции, обхващайки не само ума и тялото, а разпростирайки се в самото съзнание, което е моста към неговата божественост.

Основният начин за манипулация е лъжата, а тя е основната причина за блокиране на духовния и божествен път в човека. „Лъжата разрушава тънката енергийна защита, откъдето нахлуват паразити /на съзнанието/“ П.Дънов

В едно интервю, Екхарт Толе сподели, че като гледал филма Терминатор 2, когато течният терминатор успя да се възстанови до пълния си размер само от една капка, си казал: „О, това е егото…“ Егото във всеки миг по пътя може да превземе достигнатите осъзнавания от душата и да си ги припише за собствена заслуга. Така победата над страховете, яснотата, която я следва и силата, която я изпълва, могат да бъдат превърнати в горделивост, надменност, арогантност и егоцентричност, а те спъват процеса именно защото уплътняват черупката на егото и светлината вече не може да преминава през нея. Тя се процежда едва и се връща отразена към нас в един изпълнен с драми и страдание свят.

Това понякога може да се наблюдава при духовни учители, които в началото на пътя си като такива, излъчват голяма сила и светлина, проявяваща се в техните книги и семинари, а след време се вижда изкривяване на информацията, заради въвличането на егото в контрола на процеса за лично облагодетелстване, който затъмнява светлината на източника и респективно информацията, която те споделят.

Нещата не се свеждат до това, че те получават пари срещу това, което правят, а в това, че парите вече не са следствие от желанието им да предадат знанието, до което са достигнали заради издържаните тестове от Духа, а са се превърнали в ЦЕЛ.

„Несправедливата постъпка е човешка слабост, но привлича неразумен дух водач.“ казва белгийският поет, философ и мистик от началото на 20-ти век, Метерлинк. Защото тази постъпка е следствие от цял процес на убеждения, мисли, емоции и думи, които я предшестват и водят до затваряне на канала на знанието, който изисква съответната вибрация, а тя вече не е налична.

Колкото до паразитите на съзнанието, тук въпросът не е да влизаме в конспиративните теории за контрол на ума, но не можем да отречем факта, че ниската вибрация привлича подобна и че цялата Игра на Земята е основана върху полярностите, където и зад двата полюса стои емоцията Страх и нейните производни, а тези енергии са храна за определени същности, което води до манипулация на информацията чрез медиите и са свързани с всяка една точка от социалния ни живот – медицина, фармация, политика, наука и пр. за да бъдем непрестанни донори на тези деструктивни енергии.

Всичко е изкривено, за да може човек да бъде объркан и заблуден за собствената си истинска природа, за силата, която е негово рождено право и това, че е творец на собствената си реалност, стига да осъзнае фалшивата конструкция Его, която се опитва да контролира външната реалност и пробуждайки се за автентичния си аз, започне да я използва по предназначение като инструмент за изучаване, преживявания, творчество, споделеност и вдъхновение в един свят на свързаност и безусловна любов, непознат до този момент.

Дали са точно паразити на съзнанието, летачи, махала и егрегори, рептилски мозък или извънземен разум, вграден в собственото ни ДНК, това няма особено значение. Има значение да видим всяко обстоятелство в живота си като поредното изпитание – тест на Висшия аз, при който имаме възможност да защитим новото си, по-ясно разбиране за устройството на този свят и своето място в него. Да се събудим от съня на този контрол и поемем живота си в собствените си ръце. Да осъзнаем, че чувството на вина, ниска самооценка, страх, осъждане и гняв са следствие от този контрол, от тези насадени ограничаващи убеждения и да спрем да се идентифицираме с тях, защото след като можем да ги наблюдаваме, НЕ СМЕ ТЯХ.

Този, който наблюдава е истинският вътрешен аз, който е Светлина, а тази светлина е висока честота, която разпада всяка ниска вибрация. Умът е манипулируем, но ние не сме ума. Ние сме Съзнание, а то не е енергия, а самият Източник на енергията. Осъзнаването на всичко това води до Безупречност, а тази енергия е естествена защита, защото е безвкусна за тези, които е крайно време да си ходят. Дали отиграваме „правилно“ тестовете, можем да разберем по плодовете – каквото сеем, това и ще жънем.

На прага сме на Новия свят, затова:

Бъдете Истина – тя е Сила. Бъдете Мъдрост – тя е Знаене, Бъдете Любов – тя е тъканта на Творението. Бъдете Вестителите на Новата Земя. Бъдете Пионерите на Новото Време. Бъдете Промяната, която искате да видите в света!

Автор Диана Павлова/Творец на реалности

Don`t copy text!