В такива преходни, поправящи периоди е разумно да имаме опорна точка. Сякаш нещата ще се случват в два плана-видим, действен, ще извършваме рутинната си работа, но вътре в нас ще протичат процеси на осмисляне, на спомняне, на връщане към миналото, както и ще изплуват в живота ни хора, които сме позабравили, както и недовършени задачи. За целта ще се гмурнем в дълбините, много надълбоко, назад и надалече във времето и ще стигнем до изворите, до първоначалото, до Учението на Великия Посветен Хермест Трисмегист /трижди Велик/, живял в древен Египет. Това учение ще ни е отправна точка и опора. Неговата същност са 7 принципа, които са в основата на Астрологията и Алхимията /магичната трансмутация-преобразуване на душата/, а и на всяко духовно учение. Откриваме ги в съчинението „Кибалион“, което можем да определим като Книга на книгите. Знанието в него е за този свят , но не е от него. То е открито за всички, но е достъпно само за тези, които могат да го разберат. Така то само се пази. То е вечната истина за света, в който живеем.

Първи принцип – Принцип на менталността.

ЦЯЛОТО е УМ, Светът е Ментален.
Вселената е ментална. С други думи съществува в ума на Бога. Светът, в който живеем е микроскопична частица от това колосално творение, за което ние дори и в най-смелите си представи не можем да имаме обективна представа. Ние-хората сме част от това божествено предопределение. Висшият замисъл е реализиран чрез нас, природата, растенията и животните, чрез всичко онова, което е. Както Бог не може да съществува без творението си, в което се оглежда и пребивава, така и ние не можем да съществуваме без Бога-ние сме негов образ и подобие. Най-красивата и изконна връзка между нас е, че сме сътворци на живота си. Идеята е не да се възгордяваме- творението ще продължи да съществува и без всеки един от нас, идеята е да приемем това като шанс в живота си, като инструмент да по-добро живеене. Мисълта ни се материализира. Енергията обаче е на любовта, тя е основата на целия този процес- сътворяването на света, на нас и на всичко останало.

Втори принцип – Принцип на съответствието.

Каквото горе, това и долу, каквото долу, това и горе. Този принцип е фундамента на астрологията и чрез нея той намира най- ясно приложение и доказуемост. Казват също „Написано на небето“. Отнесено към настоящия момент/ а и изобщо/, всичко което се случва на космическо ниво се излива върху нас на земята. Ние виждаме най-често изгрева и залеза на Слънцето, благотворното влияние на неговите лъчи, светлината и топлината му, а вечер на Луната-спокойното сияние на нейната непрекъснато променяща се форма- от сърп до ярка сфера и обратно. Но и всички останали планети и звезди излъчват енергии, които ни влияят. Не можем да видим вятъра, но усещаме неговото присъствие-независимо дали е ураган, бриз, полъх и т.н. Следователно в нашето измерение, в което живеем, действат сили, които не е задължително да възприемаме с петте си сетива.

Трети принцип – Принцип на вибрацията.

Нищо не е в покой. Всичко се движи, всичко вибрира. Дори на външен план да възприемаме дадено нещо като неподвижно, застинало и статично, на вътрешен план се осъществяват процеси. Различните проявления просто вибрират на различна честота. В астрологията когато има трудни периоди, казваме и това ще отмине. Когато сякаш на външен план не се случва нищо е време за вътрешна работа. Когато гъсеницата се превръща в пеперуда в един красив и краткотраен миг, всички знаем, че преди това е имало дълъг период на усилия. Илюзия е да приемаме, че всичко е такова, каквото е било, е в момента и няма да се промени. Дори повтаряемостта на дадено събитие винаги е различно в някакъв смисъл.

Четвърти принцип – Принцип на противоположностите.

Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят. Противоположностите, противоречията, дуалността са само думи чрез, които описваме действителността, която така ни се явява. Всички те са като степени по една скала. Ако едната крайност е в единия край, в другия ще е другата, но те са свързани. Виждаме го в знака на Ин и Ян, на сливането на деня и нощта и на прехода от едното в другото, на тъмнината и светлината, на топлото и студеното, на доброто и злото и т.н. В тяхното единство и същност няма противоречие. Те са с една природа.

Пети принцип – Принцип на ритъма.

Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява. Няма система, човек, устройство, изобщо каквото и да е, да работи и функционира непрекъснато, непрекъснато да генерира, да създава и да произвежда Не можем само да вдишваме или само да издишваме. Не можем само да работим или само да почиваме. Не можем да извършваме една й съща дейност непрекъснато.“Когато печелим не знаем какво губим, когато губим не знаем какво печелим“.За да вървим трябва да редуваме ляв и десен крак и т.н., и т.н. Тук обаче има едно гъвкаво решение. За да избегнем „минуса“ или отлива, можем с осъзнаване да преминем на друго ниво, един вид предварително, да предвидим какви могат да са евентуалните „загуби“ и така да се издигнем над люлеенето на махалото, на горното ниво.

Шести принцип – Принцип на причината и следствието.

Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона. Светът, в който живеем е йерархичен и многопластов. Също разнообразен и многолик. В сърцевината на всичко обаче има една неумолимост и закономерност, която съхранява единството и движи нещата целесъобразно, отвъд нашите представи за ред и подреденост. Дори и да не можем да приемем или си обясним на пръв поглед някакви случайности, несъответствия, взаимно изключващи се събития е умиротворяващо да се съгласим с този принцип. Да вярваме , даже и да не знаем, че първопричината и първодвигателя на всичко, което се случва е нещо отвъд нас и отвъд нашите разбирания.

Седми принцип- Принцип на рода.

Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива. Самият Творец е едно, е всичко и няма род. Как тогава сътвореното от него ще е различно. Ние сме образ и подобие на Бога и всеки един от нас, независимо дали е мъж или жена, носи в себе си мъжкото и женското, анима и анимус. Свят/мъжки род/, но природа/женски род/, един ден, но една нощ, ляво и дясно, разум и интуиция и т.н. Принципът на рода е във всичко. Осъзналите го се стремят към хармония и равновесие в мислите, постъпките и действията си.

Хермес ни даде в „Кибалион“ тези 7 принципа на Истината.

Там е и препоръката към всички нас, как да ги използваме/всичките 7 са закона/: „Мъдрият се подчинява на закона и разбира неговото действие, той го използва, вместо да бъде негов сляп роб. Точно както добрият плувец се обръща насам и натам, променяйки посоката по свое желание, вместо да се носи като дънер по течението, така прави и мъдрият в сравнение с обикновения човек – и все пак той е едновременно и дънерът и плувецът.Този, който разбира това, е на Пътя на майсторството.“

Via  Радка Димитрова

 

Споделете тази статия, ако ви е харесала.