Фрагмент от книгата «Триумф на Духа» Надежда Латишева
Проблеми в отношенията с хората и природата възникват, когато човек не слуша вътрешния си Аз, не чувства и заради това не разбира преживяванията на близките и роднините, не осъзнава мотивите за постъпките си. Може да се каже, че такова състояние е като при животното. Животните още нямат ум, а фините им тела се отличават от човешките и имат други функции. Да се научиш да се доверяваш на интуицията си, като в същото време наблюдаваш мислите и честно констатираш причините за душевните пориви и мотивите за действия, можеш да се освободиш от сляпо подражание на модните тенденции и налагащи се стереотипи, от мисълформите на другите. Освободени от чужди елементи, неприсъщи на психиката ни, можем да бъдем себе си, но трябва ясно да се разбере, че това не е призив за всепозволеност и въображаема свобода от задължения и дълг.
Абсолютна свобода не съществува, защото с другите винаги ни свързват определени отношения. Дори и много самотният човек не може да си позволи свободно, умишлено нарушение на установените държавни или общочовешки закони, отразяващи съзнанието на обществото и цивилизацията като цяло. Във всеки случай свободното изразяване на волята/желанието не трябва да шокира, въвежда в изкушение или да провокира негативни постъпки в другите, защото даже в стремежа към добри дела има опасност да останете неразбрани, да предизвикате протест или негативни реакции.
Стремеж към свобода на самоизразяване – това е прекрасно. Все пак то може да бъде толкова индивидуално, че не трябва да налагате своята вътрешна визия за предмета на обсъждане, тъй като тя може да се отличава и да не съответства на изражението на вътрешната свобода на другите хора, и като цяло несъвършена и необичайна, за да бъде пример. Стремежът към духовна свобода понякога се тълкува като всепозволеност: „Правя това, което искам, имам право!” Действително, човек е свободен в избора, но ако изборът е неадекватен, всичко започва отначало: ходене в кръг и търсене на прави и виновни, за да се оправдаят собствените неправилни действия, което отново води до разочарования и страдания.
Човешкият ум в сравнение с разума на Душата е подобен на детския ум, а разумът на Душата в сравнение с разума на Духа е също малък и неопитен. Наричаме понякога Духа висше или звездно Аз, Духомонада, или въплътените Частици на Съзнанието – Ангел на Присъствието. За човека те са като богове, и затова му се иска да бъде свободен като тях. Понятието свобода на Духа е относително, тъй като всяко, даже високо духовно същество, има още много висши Аз на следващите пространствени Нива с по-високо съзнание, затова в работата и във всички еволюционни и творчески процеси се съблюдава йерархията при изграждане на взаимоотношения.
Освобождавайки се от мисловните шаблони на ниското съзнание, трябва да се приемат определени условия за сътрудничество с висшия Аз, но тези условия вече не ограничават възможностите, а само повишават степента на отговорност. Колкото по-високо е нивото на съзнание, толкова по-голяма е степента на отговорност, а отговорността все пак предполага определени ограничения в проявата на желанията. Абсолютно свободно съзнанието може да бъде само в състояние на небитие, тогава няма никакви условности и ограничения.
Да бъдеш свободен означава да не зависиш от никакви условия или задължителни правила, но еволюцията постоянно поставя пред нас условия за развитие, задачи и изисквания за достигане на съответствие с определени основни параметри на всяко вибрационно Ниво в пространството. Характерът на Душата е индивидуален, но в Космоса всичко е подчинено на Закони, създадени от Абсолюта, съответстващи на Идеята, въплътена за реализация на Неговия потенциал, а потенциалът е създаден от компонентите на колективния Висш Разум, Продължение на Неговото абсолютно Съзнание. Всъщност, Абсолютът създава Закони за Себе си, за собствената си Проява в Материята с различни форми на живот. Той поставя пред тях определени условия и задачи за развитие, за да получи като краен резултат не само опит/познание в процеса на еволюция, но и определен плод като ефект от Неговото мечтание. Още при зараждане плана за Творение винаги има Архитип или Образ на това, към което се стреми Творецът и Неговата Йерархия. За да се осъществят Мечтите, трябва да се изпълнят определени условия, а условията предполагат строго съблюдаване на Закони, основани на висши знания за качествата и свойствата на енергията, т.е. вътрешната Същност на висшето Божество, Причина на причините за съществуване на живота.
Така в йерархичен ред по-ниското съзнание доброволно се подчинява на по-висшето Съзнание. Ако няма добра воля, това е насилие, но насилието не дава свобода на избора, затова Силите на Светлината не принуждават и не налагат, а само предлагат възможности за просветление. Когато осъзнае, че йерархичното устройство на вселената справедливо отразява еволюционните нива и цикличността при възпроизвеждане на формите за получаване на опит от съществуването, развитото съзнание приема това условие и отдава свободата си на висшия Аз, за да има възможност да еволюира. Ако съзнанието на разумното същество „зацикли” на въображаема свобода и иска да има независимост и самостоятелно съществуване, то се отделя от колективния Висш Разум! След време губи връзката с енергийната банка на вселената, изразходвайки потенциала си, но ново постъпление няма, тъй като това същество не влага енергията от своя труд в общия „котел”, затова няма откъде да попълни сметката си.
Колективният труд винаги е по-резултатен. Освен това, във висшите Сфери взаимопомощта и подкрепата са обичайно явление. Когато се отдели от Вселената и Висшия Разум, съществото деградира и вече не може, ако не осъзнае неправилната си представа за свобода, да се развива. Ако не се научи да уважава мнението на другите, да прощава и да бъде търпеливо към несъвършените прояви на малкото съзнание, е невъзможно да влезе в Лъча от Съзнанието на Духа. Голямото его и самомнение са пречка по Пътя за израстване на Душата. Самоунижението и отсъствието на достойнство също забавят духовния ръст.
Как да намериш „златната среда”, за да вървиш достойно и уверено по Линията на Съдбата, да имаш собствено мнение, следвайки ръководството, без да обиждаш другите? Изходът е един – да отдадеш мнимата си свобода, излишната загриженост за бъдещето, тревогата за децата, на божественото провидение, Ангела на Присъствието, знаещ плана за реализация на Душата, а материалните грижи да предадеш на божествения Източник. Все пак трябва да се изпълни планът за въплъщение, не е ли по-добре да се направи търпеливо и с достойнство? При такова подреждане на силите, остава само с доверие да посрещаш новия ден, интуитивно да извършваш определеното, и с благодарност да приемаш всичко идващо в живота ти. Съгласили сте се с това преди инкарнацията, така, че бъдете последователни и великодушни! Освободете се от излишни емоции, като се доверите на вътрешния Аз. Вашето вътрешно съзнание има по-точна представа, защо ви се дават различните уроци и изпитания. Умът не винаги разбира, какво става в трудни ситуации, и реагира неадекватно, но разумът на Душата ще намери за всеки случай мъдро решение, от което печелят всички.
Какво да правите със свободата, тласкаща ви понякога към необмислени действия, предизвикваща желание да потискате мнението на другите, да изтъквате и издигате егото си над тези, които са по-слаби или неуверени в себе си? Как да постъпите, ако ви се иска да бъдете толкова свободен, че вече не чувате гласа на собствената си съвест и нямате съчувствие и състрадание към другите, защото ви се струва, че не са достойни за по-добра съдба? Пред Бог всички са равни, и все пак Силите на Светлината отдават предпочитание на този, който може би не е свят, но се стреми към Светлината, умее да осъзнава грешките си и работи над себе си, признавайки ги честно, без да се жали. Въпреки всичко той не се спира, чувствайки великата Сила на Духа, с която ще преодолее всички несгоди, която ще го понесе на крилете на Светлината и ще го издигне към духовното Слънце, когато дойде време да напусне този свят.
Вярата, че няма нищо по-силно от божествения Дух, всеобхващащ и всеразбиращ, извършва чудеса на трансформация, облагородява и възвисява смъртното същество, правейки го безсмъртно. Погрешна е представата, че само светците, канонизирани от църквата, имат особено покровителство, поради което са устояли в тежки изпитания. Днес има много хора, обикновени миряни, незабележими на вид, с такава душевна същност, които могат да бъдат назовани святи/светци заради вътрешната си чистота.
Живеем в трудно време, но има хора, извършващи своя безкраен подвиг. Те не се поддават на низки желания, не се съгласяват на компромис, живеят в съгласие със съвестта си, и отклоняват многочислени изкушения. Като отхвърлят сделка със съвестта, те намират високи невидими Покровители, които им помагат чрез техния висш Аз да бъдат самите себе си, докато в същото време много други водят двоен живот, унижавайки достойнството на Душата. Чистота на Душата може да се запази и в най-сложните и непоносими условия. Сила за това дава висшия Аз, ако помните, че сте Дух, въплътен в тяло.
Духът е Частица от вселенския Разум, имащ пълномощия да се проявява на всички пространствени Нива. С такива мисли ние привличаме в живота всичко най-добро, намиращо се в него и постепенно натрупваме духовна сила, благодарение на която, ставаме подобни на богове. Духът побеждава, когато човек изкорени от себе си тъмното минало и приеме духовното Ръководство като благо и надежда за издигане във висшите Сфери, стремейки се към възраждане на божествената си същност! Това е триумф на Светлината, достигнала крайната граница на пространството, където има разумен живот, довела го със себе си там, където няма разделение и страдание, където царят любов и взаимно разбиране, в Дома!
Ние вярваме в божественото Провидение. Осъзнаването на причините, включва вътрешен механизъм за изцеление на Душата и физическото тяло, буквално на клетъчно ниво. Става хармонизация и настройка във финоматериалната структура и организма за хармонично звучене с общия звуков акорд на излъчваните енергии в сложната система от инструменти на съзнанието. Човешките тела излъчват единен стълб от енергии с определена честота на вибрация и звучене. Ако едно от тях или всички са „разстроени”, от това разбалансиране страда съзнанието.
Това е причината за възникване на дискомфорт и болести. Ето защо причината трябва да търсим в себе си, а не в другите хора или ситуации, които само показват като огледало отражението на това, което води до страдания или разногласие. Настройката на съзнанието към вибрацията на Духа помага да се справим с негативните проявления, да направим живота си по-хармоничен и радостен, а целта на живота – по-висока и благородна.
Чрез yosif.net