из книгата „Път към вътрешния мир“ – Пийс Пилгрим

Всички можем да работим за своя вътрешен мир. Можем да го правим точно там, където се намираме, вътре в себе си, понеже, колкото повече мир има в собствения ни живот, толкова повече можем да отразяваме навън.

Сега, когато говоря за крачките към вътрешния мир, говоря за тях обобщено, те не са фиксирани. Те могат да бъдат разширени, могат и да бъдат намалени. Това е просто начин за излагане на въпроса, а важно е следното: крачките към вътрешния мир не се предприемат по някакъв установен ред. Първата крачка за някой може да е последна крачка за друг. Така че направете тези стъпки, които ви се струват най-лесни за самия вас, и като изпълните няколко, ще ви е по-лесно да направите и други. И подозирам, че като прочетете кои са стъпките към вътрешния мир, ще откриете, че вече сте направили някои от тях.

Първо бих искала да спомена някои от подготовките, от които се нуждаех. Първата е правилното отношение към живота. Това означава – не бягайте от живота! Спрете да бъдете повърхностни същества, които живеят само върху пяната на повърхността. Пред вас стои въпросът за правилното отношение към проблемите, които животът поставя пред вас. Ако можехте само да видите пълната картина, ако знаехте целия разбой на нещата, щяхте да осъзнаете, че нито един проблем не идва при вас, без зад него да има цел, свързана с живота ви, който да не може да допринесе за вътрешния ви растеж. Когато разберете това, ще приемете трудностите като прикрити възможности.

Втората подготовка е свързана с хармонизирането на живота ни със законите, управляващи тази вселена. Сътворението обхваща не само световете и живите същества, но също така и законите, на които те се подчиняват. Приложими и във физическата, и в психологическата сфера, те определят човешкото поведение. Доколко животът ни ще е хармоничен, зависи от това, дали ще успеем да ги разберем и да го приведем в съгласие с тях. А когато не се съобразяваме с тези закони, си създаваме затруднения чрез нашето неподчинение. Самите ние сме най-лошите си врагове. Ако хармонията липсва поради невежество, ще страдаме донякъде; но ако разбираме нещата и пак не се съобразяваме с тях, тогава ще страдаме много. Приемам, че тези закони са добре известни и добре се приемат, остава само добре да се спазват.

Но има и трета подготовка, свързана с нещо неповторимо за всеки човек, понеже всеки от нас има специално място в схемата на живота. Ако все още не ви е ясно кое е то, предлагам ви да се опитате да го откриете чрез „възприемащо мълчание“. Имах навика да вървя, възприемаща и безмълвна, сред красивата природа и така ми идваха прекрасни прозрения. Започвате да вършите своя дял в схемата на живота, като правите онези добри неща, към които сте привлечени, дори и те да са съвсем малки в началото. Давате им приоритет над всички повърхностни неща, с които обикновено е претрупан човешкият живот.

Има и четвърта подготовка и тя е опростяването на живота, за да могат вътрешното и външното благополучие, психическото и материалното благополучие в живота ви да бъдат в хармония. Това бе много лесно за мен. Има една огромна свобода в опростения живот и след като започнах да я усещам, открих хармонията в живота си между вътрешното и външното благополучие. Много може да се каже за тази хармония, не само за живота на отделния човек, но и за живота на обществото. Понеже като свят така сме се отдалечили от хармонията, толкова сме навлезли в материалното, че когато открием нещо от рода на ядрената енергия, сме способни да я поставим в бомби и да я използваме, за да убиваме хора. Това е, защото вътрешното ни благополучие изостава много от външното. Тогава разбрах, че трябва да премина през някои пречиствания.

1.Пречистване на телесния храм.
Освободили ли сте се от лошите навици? В храненето наблягате ли на животворните храни – плодовете, пълноценните зърнени храни, зеленчуците и ядките? Получавате ли достатъчно свеж въздух, слънчева светлина, упражнения и съприкосновения с природата? Ако отговорите ви на тези въпроси са „да“, сте направили доста за пречистването на телесния храм.

 

2. Пречистване на мислите.
Не е достатъчно само да действате правилно и да говорите правилно. Необходимо е също и да мислите правилно. Положителните мисли могат да оказват силно влияние за доброто. Отрицателните мисли са в състояние да ви разболеят физически. Направете така, че отношенията между вас и който да е друг човек да не са неспокойни, защото само когато спрете да таите в себе си лоши мисли, ще можете да постигнете вътрешна хармония.

 

3. Пречистване на желанията.
Тъй като вие сте тук, за да влезете в хармония със законите, които определят човешкото поведение, и с вашия дял в общия план, желанията ви трябва да се съсредоточат в тази насока.

 

4. Пречистване на подбудите.
Явно е, че подбудата ви не трябва да е ненаситността или егоизмът, или пък самовъзхвалата. Дори не бива да имате и користния подтик да постигнете вътрешно спокойствие за себе си. Да служите на другите хора, трябва да е подбудата ви, за да може да бъде животът ви в хармония.

И сега, последната част. Това са отказите.

1. Отказ от своеволията.
Вие имате, или по-скоро изглежда, че имате, два аза: по-низшият аз, който обикновено ви ръководи користно, и по-висшият аз, който е готов да ви използва божествено. Трябва да подчините по-низшата си страна, като се въздържате от недобрите действия, към които сте подтикнати, но не като ги потискате, а трансформирайки ги така, че по-висшият аз да може да поеме ръководството на живота ви.

 

2. Отказ от усещането за изолираност.
Всички ние, разпръснати из целия свят, сме клетки в тялото на човечеството. Не сте отделени от другите хора, които са ваши събратя, и не можете да намерите хармония само за себе си. До нея може да достигнете, когато осъзнаете единството на всичко и заработите за доброто на всички.

 

3. Отказ от привьрзаностите.
Само когато се освободите от привързаностите, можете да станете наистина свободен. Материалните вещи са тук, за да бъдат използвани, и ако не можете да се освободите от нещо, което вече е надживяло полезността си, то започва да ви притежава. Можете да живеете в хармония с другите само когато не смятате, че ги притежавате, и не се опитвате да командвате живота им.

 

4. Отказ от всички отрицателни чувства.
Работете върху изоставянето на отрицателните чувства. Ако живеете в настоящето, което всъщност е единственият момент, с който разполагате, ще откриете, че не сте толкова податливи на тревогите. Ако осъзнаете, че онези, които извършват лоши дела, са психически болни, чувството ви на гняв ще се превърне в чувство на състрадание. Ако разберете, че всичките ви вътрешни наранявания са причинени от собствените ви неправилни действия или от собствените ви погрешни реакции, или от неподходящото ви бездействие, тогава вече ще спрете да си причинявате страдания.

 

Това са стъпките към вътрешния мир, които исках да споделя с вас. В тях няма нищо ново. Това е универсална истина. Просто говорих за тях със собствените си обикновени думи, според личния си опит с тях.                                                Източник: тук  

Don`t copy text!