Из книгата „Човешката ДНК – антена към Вселената“ Робин Кели

Леонардо Фибоначи (р. 1170 г. в Пиза. Италия), вероятно най-влиятелният математик на всички времена, прекарва голяма част от живота си като търговец, работещ заедно с баща си. По време на престоя им в Алжир той пътува до много страни от Близкия изток и Европа, което събужда интереса му към различните валути и математически похвати на всяка държава. Фибоначи е прочут като човека, въвел арабските цифри в Европа – от 1 до 9, които европейците доста бързо отчитат като по-лесни за изписване и смятане от римските.

След като през 1200 година се връща в Пиза, той се отдава изцяло на математиката. Написва четири книги. Работата му е първият документиран пример на прости математически уравнения, изписани със съвременни числа. Заедно с това той си поставя и редица практически задачи, които се опитва да реши. Отговорът на една от тях, включваща модела на размножаване на зайците, ще има огромно влияние върху бъдещите поколения художници, архитекти и учени.

Фибоначи се опитва да изчисли за колко време ще нарасне популацията на зайците при идеални обстоятелства. Както и при всички математически задачи, той изхожда от определени условия. Първото е, че нито един от зайците няма да умре; второто, че всяка двойка зайци няма да произвежда месечно повече от една двойка потомци; и накрая, приема се, че всеки заек достига своята полова зрялост през втория месец.

Ето така се ражда прочутата числова редица на Фибоначи. Както се вижда, популацията на зайците нараства стремглаво, като броят на двойките за един месец се регистрира чрез следната поредица: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144, 233, 377, 610, 987, 1597 и т.н.

Всяко число представлява сумата е предишните две. С увеличаването стойността на числото съотношението на последното към предходното приближава 1,618 – стойност, позната като Златното сечение. Когато достигнем зрелостта си, съотношението между дължината на тялото ни под пъпа към това над него е 1,618 към 1.

Това, разбира се, може да бъде определено като изолирана случайност, която няма нищо общо с природата – ако не бяха Златното сечение и Числовата редица на Фибоначи, които надничат от всяко ъгълче на природния свят, от най-миниатюрната структура до най-големия бозайник, от най-простото водорасло до най-гигантското дърво. Черупката на раковината нараства и папратта се разлиства по същата схема, наблюдавана от Фибоначи. Във фигура 10 обърнете внимание, че всяка следваща линия се дели на принципа на Златното сечение от 1,618.

Разпределението на семките в питата на слънчогледа се ръководи именно от тази спирала, която на свой ред се базира на Златното сечение. Броят на венчелистчетата на маргаритката също спазва числовата редица на Фибоначи. Разклонението на храстите, дърветата и дори бронхите в нашите бели дробове също следва тези „божествени“ правила.

Леонардо да Винчи (1552 – 1519) използва за своя шедьовър „Мона Лиза“ пропорциите на Златното сечение. А неговият витрувиански човек представя на света свещената геометрия на човешката форма, базираща се на пропорциите и деленията, доказани три столетия по-рано от неговия сънародник и съименник Леонардо Фибоначи. Съотношенията между дължината на костите на човешкия пръст, длан и ръка са примери, които могат да бъдат демонстрирани на всеки учебен скелет. На микроскопско ниво всяка двойна спирала на ДНК има дължина 34 ангстрьома и широчина 21. Същите числа виждаме и в числовата редица на Фибоначи, а тяхното съотношение е отново 1,618.

Художниците на Ренесанса въвеждат перспективата в света на изкуството. Те забелязват, че всичко в природата следва едни и същи правила по отношение на формата – Златното сечение е мярка за съотношение, която свързва и най-простата форма на живот с най-сложната.

Архитекти като сър Кристофър Рен включват тези универсални пропорции в своите планове за църкви не само по естетически или религиозни причини. Те отлично си дават сметка, че подобни съотношения увеличават в значителна степен акустиката на техните сгради. А хармонията на звуците и музиката също се базира на тази свещена геометрия.

Тук ви давам само няколко кратки примера за тази невероятна тема, тъй като изчерпването й би било достатъчно за цял един живот. Важното е, че Златното сечение представлява реална, податлива на измерване връзка между много времена и култури, между изкуството, науката и духовността. То докосва всичко – от ежедневното до мистичното, от лабиринтите до въртящите се дервиши, от ДНК до черните дупки и дори галактиките. Спираловидната динамика – новата дисциплина, която възниква от тази жива геометрия, се прилага все по-активно и в света на бизнеса, за да предсказва развитието на финансовите пазари и да спомага за растежа на компаниите. Най-новите еволюционни и социологически тенденции демонстрират спираловидна форма, което подсказва наличието на ефекта на колективното морфично поле, доста сходен на „колективното несъзнателно“ на Карл Юнг.

За мен изобщо не беше пресилено тази геометрия да бъде наречена „свещена“. Защото тя е не само ярко потвърждение на холографската природа на Вселената, но и предполага, че всичко в рамките на тази Вселена споделя нещо много специално, при това на най-фундаментално ниво – един невидим, организиращ, взаимосвързан интелект, който е дал началото на енергията и формата; едно благо, чисто съзнание, което мнозина вероятно биха определили като същността на самия Бог.