От нумерологична гледна точка форма на картата наречена „кармичен кръст“ е една от най-трудните, която изисква осъзнаване на личността просто защото е и дар, но и проклятие и това със сигурност не е случайно. Ти избираш с поведението и изборите си кое да бъде. Обикновено означава, че този човек поема максимално карма идваща от ситуации и отношения в рода, което носи усещане за „разпъване на кръст”. Това обаче е и предупредител, този човек да приема с разбиране ситуациите, тъй като малко може да се направи с активност –  напротив, изисква осъзнаване и трансформиране на личността към по добро преодолявайки както външните обстоятелства, така и самия себе си. А в рождената карта винаги има достатъчно инструменти, с които човека да противостои на кармичния кръст – изявените числа и комбинации от хоризонтали, вертикали и диагонали.

„Кръста е най страшното мъчение измисляно някога от хората защото предизвиквало едни ат най-ужасните мъки преди да настъпи самата смърт. Вероятно неслучайно Бог е решил именно по този начин да умре сина му, Христос. А днес хората носят кръста на гърдите си, окачват го по стените, приет е за религиозен символ, странно защо забравяйки, че това е бил инструмент за изтезание и то тежко.“ Пише в „Захир“ мъдрецът Пауло Куелю и определено е така.

Защо се кръстим? Защо животът понякога ни разпъва на кръст?…
За да позволим на двете енергии Божествената(хоризонталната) и Земната(вертикалната) да протичат през нас. И ако си представим, че сме по средата на кръста, в центъра на тимусната жлеза, какво ще изберем да направим?

  1. Да се смалим и да тръгнем по един от четирите пътя:
    ~ на горе – към духовното израстване, отричайки телесните преживявания
    ~ надолу – към плътските удоволствия, отказвайки се от духовната изява
    ~ наляво – към миналото, приближаващо ни към състоянието за връзка с „дома”
    ~ надясно – към неясното бъдеще, което рано или късно отново ще ни върне „в дома“
  2. Да разширим съзнанието си от центъра на този кръстопът и обхванем четирите възможни пътя.

Запознати с мъдростта на символите препоръчват КРЪСТ с издължено надолу рамо, такъв какъвто масово го познаваме не е добре да се носи или окачва в дома. Особено ако на него има разпятието на Иисус! Този кръст е символ на страдание и мъка както вече стана ясно. Издълженото рамо надолу сваля вибрацията и енергията ни в ниското и е възможно да станем лесна плячка за тъмния егрегор!

Богомилите са почитали кръстът, който е равнораменен и то ограден в кръг. Той уравновесява енергиите в човешкото тяло!
А именно четирите стихии – Огън, въздух, земя и вода!
В средата има още една „етерът“, който „розенкройцерите“ изобразяват с роза в средата на кръста. Ограден е с кръг защото символизира вечността и уравновесява. Кръгът е най-естествената форма в природата, нали? И тъй като богомилите са изповядвали истинското учение на Христос не онова, което църквата е изопачила, са били гонени и горени на кладите! Когато правим кръстния знак с ръка, всъщност очертаваме именно равнораменен кръст върху себе си!

Много преди Христа българите, както и други народи са почитали Кръста. В повечето от старите цивилизации той е символизирал Дървото на живота. В нашия обреден календар по време на празника Водици (именуван от църквата Богоявление) във водата се хвърля кръста, като символ на Дървото на живота. Тогава той обръща водата в жива вода. В старата българска вяра празникът  Кръстовден по стар стил е на 22-ри септември когато е есенното равноденствие, а на 14-ти септември, според църквата и новия календар. В момента на равноденствието когато деня и нощта се пресичат на кръст, а в центъра е Слънцето, душата застава на кръстопътя си. Така че на КРЪСТОВДЕН или на Равноденствие можете да застанете срещу себе си и да изречете собствената си истина. Ако искате и ако сте готови за нея.

М.С.(Гуру Сакхи)

Don`t copy text!