Петата чакра е гърлената чакра, разположена в областта на врата. Втора и пета чакра са силно свързани помежду си и като мъже е хубаво да сме осъзнати за тяхната чувствителност и уязвимост в женското тяло. Вишудха означава вътрешно пречистване. Тя функционира правилно, когато жената е „чиста“. А тази чистота върви ръка за ръка с истината за нея самата. Вишудха се активира, когато жената открие своята вътрешна истина. Когато се чувства свободна да мисли, чувства, говори и действа спрямо нея. Когато усеща, че резонира, че е на „една вълна“ с партньора и със света. Когато се изявява творчески. Вишудха се затваря, всеки път когато мъжът отказва да види, чуе или приеме нейната вътрешна истина. Когато не я счита за важна и валидна. Когато жената е принудена да живее в лъжа. Да крие дълбоки тайни. Когато бива пренебрегвана. Когато блокира себеизразяването си поради страх, вина или срам (неотработени „демони“ на долните чакри). Когато живее в състояние на хронична негативна ментална нагласа. Какво можем като мъже да направим, за да бъде гърлената чакра на жената здрава, добре балансирана? За да не допускаме появата на усложнения и заболявания.
На първо място, да я окуражим да погледне дълбоко в себе си. Да открие своя уникален глас. Своята уникална значимост като личност. И да я подкрепим в реализацията й. Както в интимен, така и в професионален план. Да й помогнем да осъществи онази връзка и синхронизация между желанията на тялото, ума, сърцето и духа й. И да действа съобразно тях в отношенията си с нас и със света. За да може да се наслаждава на синхрона си с ритъма на цялата Вселена. Познаваме ли най-съкровените й нужди? Посрещаме ли ги про-активно? Или ги избягваме ре-активно? Карайки я да „преглътне“ и да свиква с тази липса. Оценяваме и насърчаваме ли най-големите й таланти, заложби и страсти? Или ги омаловажаваме и потискаме, защото се чувстваме по-малко можещи и успешни? Карайки я да се „смали“, за да изглеждаме самите ние по-големи и силни. И най вече…познаваме ли отлично най-важните й ценности? Менажираме ли отговорно поведението си спрямо тях? Или действаме безотговорно в разрез с тях? Карайки я да ни толерира и да върви срещу съвестта си. В единия случай Вишудха се отваря и лекува, защото дамата живее своята истина. В другия се затваря и боледува, защото живее в предателство спрямо себе си.
На второ място, да осъзнаем ясно, че усещането и изразяването й като жена в интимността и в живота има огромно значение за баланса й на пета чакра. И този на репродуктивните й органи. Всяка форма на креативно себеизразяване – танцуване, пеене, рисуване, писане, слушане на музика и прочие – я връща към женското й начало. И следва да бъде насърчавана. И най-сериозният и опасен, за мен поне, проблем в много съвременни двойки. Да не позволяваме дамата да изземва функциите ни. Доброволно или не да се превръща в наша майка. Защото ако с радост поеме функциите на мъжа, тя може и да се чувства доволна в свързаността, но има опасност да развие усложнения на втора чакра (под формата на кисти, миоми и прочие). А ако го направи по задължение, тя ще заживее в огромна лъжа спрямо себе си. С едно непрестанно бреме под формата на „не мога“ или на „трябва“. И особено в убийствената комбинация „Не мога…но трябва“. Тази нагласа удря жестоко по пета чакра и нарушава баланса на щитовидната жлеза. И ако продължи твърде дълго, целият хормонален баланс естроген-тестостерон в тялото й ще бъде нарушен. То просто не е създадено за подобни саможертви.
На трето място, да бъдем възможно най-добри във вербалното общуване с дамата. За да се чувства тя „на една вълна“ с нас. Стъпките, описани от мен в „За мъжкото настройване към женската емоция“ биха помогнали много за здравословния баланс на Вишудха. Една от тези стъпки е особено важна за пета чакра. Емпатията. Съчувствената вибрация, която мъжът и жената изграждат помежду си в интимността. Именно тя най-вече помага на дамата да се „пречисти“. Свободно да изразява своята истина в цялата й дълбочина и холистичност. Особено онази, болезнената за нея или за нас самите. Край на лъжите, тайните, срама и вината. Край на всички демони, които я тровят и разяждат. Край на блокажите, причинени от болковото тяло, които накъсват потока на жизнената й енергия. Как изграждаме тази съчувствена вибрация? Като служим за „любящо огледало“ на партньора. Всеки от нас се ражда със способността да усеща пълната гама от човешки емоции. Но тя изисква активация, преди да бъде използвана напълно. За да можем да изпитаме която и да е емоция спокойно и в пълна степен, тя трябва първо да бъде „интегрирана“, чрез някой, служещ като огледало. Любящо огледало получаваме от някого, с когото се чувстваме обичани без Его-артефактите на прилепване, контрол, очаквания, защита, отхвърляне или съдене. Така например, ако усетим страх и той е „отразен“ от партньора с внимание, приемане, оценяване, обич и свобода, страхът е вече интегриран в нас. Способни сме да го приемем и изразим спокойно оттук насетне. От друга страна, срамът е антиподът на любящото отразяване.
Нека си представим малко момиче, на което му предстои първи учебен ден. И то се страхува. Баща му го прегръща и му казва: „Разбирам, че се страхуваш. И това е напълно естествено. Ще дойда с теб днес и ще остана, колкото е нужно. Когато се прибера вкъщи, ще си мисля за теб. После ще те взема навреме и ще отидем за сладолед. Може в началото леко да те е страх, но нека той не ти пречи да се забавляваш по време на и след училище! Нали?“ Това момиче, а и после като зряла жена, е много вероятно да вярва на способността си да надмогва страха. Той не значи „спри“, а просто „продължи внимателно“. Ще бъде и по-склонно да споделя с баща си и по-тежките истини. Да пази по-малко тайни, които да обременяват крехката й психика. Ще бъде по-вероятно да изгради една по-силна увереност в себе си. А сега нека си представим паралелна реалност, в която бащата отвръща на страха й с: „Стига мрънка! Отиваш на училище, искаш или не! Виж, нито едно от другите деца не ги е страх. По-големите ти сестри също не се бояха. Какво ти става?“ В този случай страхът е посрещнат с подигравка. Оставя усещане за неадекватност в момичето, което резултира в срам. Ще бъде ли то склонно да не споделя с баща си? Ще се превърне ли в жена, изпълнена със съмнения в себе си? Ако бащата не се промени, по-скоро да. Усещането за срам в малкото момиче е и усещане за изоставяне. Вкопчването му в този срам е форма на самоизоставяне. Сега може би по-ясно разбираме защо много жени по света се страхуват от изоставяне. От загуба на партньора. Заради потенциалното лишаване от външно „любящо огледало“, особено при липса на изградена вътрешна увереност. Тъжното в случая е, че от страх от загуба на партньора, дамата може да избере допълнително да потисне себе си и да му „спестява“ неудобни истини. По този начин се обрича на още по-голямо страдание. На още по-силно отдалечаване от онова, от което наистина има нужда. Решението за това страдание в дългосрочен план често пъти е притъпяване на усещанията. Една част от тази жена умира. А с това умира и уникалната й същност. Уникалното й себеизразяване. Кому е нужно това?
В отношенията си с партньора, момчета, в ролята на кой от тези двама бащи по-често влизаме, макар и в случая от позицията на равностоен партньор? Как реагираме на откровеността на дамата? На болезнената й истина? На градивната й критика? Знаем ли колко радост изпитва тя, когато в живота й влезе мъж, който приветства и обожава всяка нейна емоция и споделяне? Подобна свързаност я отваря, освобождава и обогатява. Помага й да се свърже с вътрешния си източник на сила, спокойствие и увереност. Утвърждава умението й на свой ред да бъде „любящо огледало“. Както за нея самата, така и за нас. Ако ни е грижа за партньора, ни е грижа и за здравето му. Ако ни е грижа за здравето му, ни е грижа и за нашата роля в енергийния обмен с него. Нали?
Автор Dimitar Hadjiev
Поради врзъката между Пета и Втора чакра може да ви е интересно и Представяне на втора чакра от мъжка гледна точка