„Пробудените хора често избират да са сами, защото не могат да се изравнят и впишат в нисковибрационната илюзорна, матрична реалност, която ги подтиска и натоварва. Те не могат и не поддържат нисковибрационни приятелства и връзки. В дома им често има кътче – Светилище, в което те се зареждат след подобни изтощаващи, изпразнени откъм съдържание срещи.
Те могат и искат да се свързват дълбоко – да се преплетат вселенски дълбоко с някого, да се усукват и горят, да дълбаят, да изпращат и получават енергийни затоплящи кълба и послания, да чувстват и гледат със затворени очи.
Такива хора не могат и не искат да се преструват, и да поддържат посредствени разговори за материалния свят, за мода, бизнес, политика, епидемии или телевизия. Те искат да говорят за Вселени, лунни фази, за енергии, ритуали, закони, измерения, реалности, за духовност, телепатична интимност, душевна голота, безусловност или любов.
Защо един „различен“ и пробуден човек избира да е сам?
Защото Духът те учи как на първо място да заобичаш Себе си, без да очакваш външно одобрение и без да се идентифицираш с него.
Да погледнеш навътре в Себе си и да прогледнеш навън през очите на Любовта.  Да се взреш и притихнеш.
Да останеш насаме със Себе си, да прегърнеш и заобичаш сенките си. Болките си. Да ги полееш със Себе си. Да си простиш.
Да се престрашиш, да се гмурнеш и потопиш дълбоко в Себе си.
Да се слееш със Себе си. Да се научиш да изплуваш от Себе си.
Да се обвържеш първо със Себе си. Да даваш първо на Себе си.
Да се погрижиш първо за Себе си. Да приемеш Себе си.
Да не се страхуваш, да не се отбягваш и да не бягаш от Себе си.
Такъв човек не се страхува от самотата и дори съзнателно я избира, докато се лекува. Той знае, че това е процес и че след като съумее да го направи, ще му бъдат изпратени правилните хора, с които да се свърже – тепърва или отново.
Такъв човек обаче, първо трябва да успее да „пръсне“ и подчини егото си, да събере разпилените му части, да ги осветли и да запълни с тях много пукнатини и бездни, да разплете детайлно много енергийни възли, да укроти много емоции, етикиране, отхвърляне, неразбиране, изпитания, страдания, лъжи, гняв и фалш по пътя си, преди да се срещне със Себе си. Да се усмири и смири.
Но когато това се случи, когато избере Пътя на Светлината, когато се срещне със Себе си, такъв човек ще празнува свободата, защото вече ще е разбрал, че е част от нещо Божествено, нещо велико, нещо голямо, нещо вечно. Ще знае, че срещата със Себе си, е среща и сливане с Бог.
И ще Го предпочита.“
~ Лу
Don`t copy text!