Прошка…без нея не се получава освобождението от травмите на миналото.
Обаче, в прошката се стига до момента на невъзможност, в който се цикли здраво, на равнината: „Искам да простя, но не мога“.
Защо става така, че ума разбира, знае прекрасно, че ще се освободи, ако прости, но емоциите на обида, гняв, яд, агресия, съжаление, ги чувства във себе си осезаемо и силно. И конфликта между двете желания разкъсва човека отвътре.
Преди прошката, емоциите е нужно да се извадят, преживеят.
Блокажът на негативните емоции е образуван от неизказана претенция и подтискането и набутването и навътре.
Потискането на емоциите става, поради факта, че не сме спонтанни.
Не сме спонтанни поради правилата за обществено поведение, морала, възпитанието.
Факт е неприемането в обществото да се изразяваш искрено, да казваш какво чувстваш и какво мислиш.
И не изразявайки емоциите си, те остават в полето потиснати, харчещи енергия. Те са захранвани от енергията на съответното мислене, което ги поддържа.
Там, в полето тази негативна енергия захранва и безплътни същества – енергийни паразити.
Как става освобождаването, прочистването на емоционалното тяло? То е нужно като стъпка преди прошката, за да може тя да има успех.
Като цяло, те са на дълбоко подсъзнателно ниво. Работата с тях е в дълбоко съзнание. В ежедневието те се проявяват болезнено, автоматично, при всяка близка ситуация до изживяната, която ги е породила, с автоматични агресивни реакции. Начинът е да се влезем на това дълбоко (тета) ниво, където да ги изживеем и освободим. Навлизането там, става, с Рибъртинг/Повторно раждане(съчетава специфичен дихателен модел, емоционално заредена музика и фокусирана работа с тялото) тета-оздравителен сеанс, хипноза, медитация, холотропно дишане .
Принципно положение е, че е добре тук да има водещ с майсторски умения. Неговата намеса не е задължителна, но е наложителна при влизане в бурни кризи, в които се случват драматични изживявания с огромен интензитет. В тези кризи е възможно да се случат грандиозни крясъци, плач, луд смях, трагични драми и др.
При съответните преживявания ролята на водещият е да Е знаещ как да те изведе от съответна криза, при която реално е възможно да не успееш да се справиш.
Изживявайки случката и съответните чувства, които е породила, ги пускаш, материализираш навън. В половината от случаите, изживяването е и освобождаване, с протичащо осъзнаване и съответна поука.
Тогава следва освобождение, лекота, все едно някакъв товар е смъкнат от гърба…
Споменът за случката съществува, но емоциите и чувствата, които преди е пораждала ги няма.
Не винаги обаче осъзнаване и трансформиране се случва. Възможно е в серия от повторения, да не може да протече освобождаване. Това се дължи на липса на трансформиране на отношението и съответното мислене, което го поражда. В този случай са нужни още сеанси до постигане на освобождаване.
Начин за работа с подсъзнанието е и арт-терапията, танците, смеха, рисуването, писането, ходенето на дълги походи в планината. Тук идват на помощ и Техники за Емоционална Свобода ( ТЕС), Хоо-поно-поно и Лечебните кодове, за тези които ги предпочитат.
Други методи са семейните констелации, психо драма и психотерапия.
С избраните подходи и с известно постоянство се случва изваждане на емоциите, освобождаване на блокажите и постигането на изначалният баланс за се стигне в даден момент и до самата прошка. Добре би било да не се отказвате. 🙂
Разсъждава на глас: Божанка Гатева/Животът с Народна медицина
Още по темата:“Капанът на прошката“: ТУК