Много духовни хора се опитват да случват нещата, да случват осъзнаванията си, стараят се да провокират процесите и всъщност повече говорят за процесите и осъзнаванията си отколкото наистина ги изживяват. Осъзнаването не е опит. То е миг. И колкото повече насилваме този миг, толкова повече той бяга от нас. Това е като при крайностите. Опитването да се случи нещо го изкарва от парадигмата Бог, защото Бог не е опит за случване, а случване! Ето защо всъщност отказът от интимна връзка при много от духовните последователи е само бягство от дълбочина. Те мислят, че могат да изпитват еднаква Любов към всички, а аз мога да ги предизвикам да се тестват… Моментът на усещане на еднаква Любов към всички е равен на момента на изпитване на еднаква Любов към всичко сътворено…
Всъщност лесно е да си духовен без взаимодействие. А кое е най-дълбокото взаимодействие, къде най-добре проявяваме себе си ако не в една интимна връзка. Множеството „равни” връзки не водят до същия ефект и няма нищо случайно в Това, което е, в божествеността, която е Тук и Сега. На този етап на нейното случване, това е най-голямото училище за човеците – интимната връзка. Всъщност това е най-доброто поле да тестваш своята духовност, защото лесно е да си осъзнат далеч от едно цялостно и пълно изживяване. Лесно е да си осъзнат, когато си общуваш с други подобни осъзнати търсещи и бягаш от различието на останалите. Лесно е да си осъзнат, когато не провокираш различни взаимодействия, дълбинни взаимодействия. Всъщност резонанса поражда движението. Различието ражда миговете на осъзнаване, затова не мога да разбера и другата приумица на духовните търсачи – да се селектират взаимно и да си образуват духовни гета. Най-голямо задвижване би се породило не от търсенето на сходството, а на различието… Ето защо хората, които имат сходни възгледи изчерпват връзките си. Събират се две духовни създания и изчерпват своята връзка или обратното две материални създания и отново се чувстват застояли, защото няма резонанс, а Душата търси резонанса. Кога една връзка е изчерпана? Когато участниците в нея започват да се карат, да спорят, когато обстановката се натегне – о , не. Точно тогава една връзка е дори по-жива. Живите връзки са обратното на апатията и монотонността – там има енергия… каква енергия е без значение, защото всяка енергия може да се преобразува до своя първообраз – положителна при подходящата реакция. Енергията е Живот – дори споровете и караниците са енергия. В живите връзки има емоция – обикновено и от двата полюса, защото божествеността се свързва, когато пътеките се съберат. Затова изследвайте… търсете различното от вас, взаимодействайте, забравете групирането по възгледи и се потопете в дълбочина. Тогава осъзнаването няма да е преднамерено, а естествена част от живота, то няма да е опит, а случване…

от форума на Беинса Дуно