Жена съм…
Възродена пролет.
Възкръсвам като феникс всеки път.
Като бръшлян съм.
Жилава… отровна…
А корените ми и камъни рушат.

Не коленича в бури.
Тичам в урагани.
И не изгарям лесно в пепелище.
Разчупвам с пръсти въглени.
Нанасям рани.
Но топля и като разпалено огнище.

И отразявам.
Като огледало.
Но не блестя със отразена светлина.
Не плача никога.
Дори не съжалявам.
Лекувам болки, страх и слепота.

Когато трябва
съм сурова зима…
На всекиго отдавам нужна дан.
Пренасям през пространства
времена незрими.
Но за безпътните не съм крайпътен хан.

Посрещам изгревите…
… служа за опора.
За всеки мъж проронвам по сълза.
Не, не за всеки
ще отроня втора,
ако не е прозрял, че съм Жена.

Погребвам спомените
… с тихичко опело…
Живот изтръгвам даже от смъртта.
Не съм Адам –
Върхът на сътвореното,
но съм Началото и Краят на света!

andrina_mark

Don`t copy text!