Преди хиляди години даоистите са постановили: „Когато една енергия достигне кулминация, тя се превръща в своята противоположност“. Така любовта се превръща в омраза и обратно. И по силата на този закон човек, който проявява крайна милост, може да бъде и крайно жесток. А пък след голям възход, идва и голям срив. Кой от нас не е изпитал на гърба си този закон? Духовните ни върхове се редуват с резки спадове. А как боли да паднеш отвисоко. И след голяма радост идва застой, неудача или направо скръб. Сякаш всичко се съюзява, за да ни докаже, че „много хубаво не е на хубаво“. Разбира се, тези резки колебания са валидни най-вече за крайните личности, по-умерените не познават цялата сила на даоисткия закон. Но хронично болните или депресирани хора знаят как дразнещо и направо отчайващо се редуват подобрения и влошавания. Човек може да стане фаталист. Докога така?! Всъщност този закон е закон на любовта. Защото той ни принуждава да се изправим срещу своите тъмни, страдалчески, болезнени страни и да се опитаме да излезем на глава с тях. И така за всяка стъпка нагоре, ще трябва да направим и стъпка надолу, за да интегрираме „сянката си“. Тази битка не е безкрайна, ако продължим да вървим напред накрая законът започва да поддава, спадовете стават по-слаби, идва чаканата трансформация. А дотогава нека бъдем умерени и в радостта и в скръбта, че дори и в любовта, за да не ни лашка махалото от единия край до другия.”

Чрез Петър Нягулов

Don`t copy text!