Вещиците са красиви.
Гласът им е алтов и леко напевен.
Разказват ти приказки,
обичат те кратко,
а после ти казват:
„Прощавай, аз пак се обърках,
не си този който от векове търся…
Прекрасен си, да,
но еднократно роден…
Сбогом, отивам си, бързам!”
Миришат на страст, канела и мед.
Изгарят те в огън, топят те в нега.
Когато си тръгнат, си вземат и въздуха.
След тях дишаш…лед.
Вземат си слънцето, звездите и вятъра.
Оставят ти само луна
под която да виеш на воля със вълците.
Вещиците…понякога бъркат.
Но ужасно съжаляват за това…

Надежда Бенинска

Don`t copy text!