С теб се виждаме рядко и рядко говорим.

Ту сме чужди, ту близки, ту нежни, ту зли.

Можем с нокти и зъби за каузи да спорим, но сме огън, не пепел и това ни личи.

С теб се виждаме рядко, но така ни изнася,че бразда не остава след нашия впряг.

Всеки другия трудно на моменти понася,затова и си имаме всеки своя си бряг.

С тебе рядко говорим, но започнем ли, бленда се отприщва и руква пълноводна река.

И превързани сякаш с невидима лента се преплитат съдбите ни и преди, и сега.

С теб се виждаме рядко.

Звъним си при нужда.

Пестеливо се хвалим и дори си горчим.

А човешката завист все така ни е чужда и с човешката глупост нови мисли творим.

С тебе рядко говорим, но ни стига да знаем,че за нас сякаш целия свят е делен,че дори и когато мълчаливо си траем аз си мисля за тебе, а ти мислиш за мен.

Don`t copy text!