Аз и Ти се срещаме, какво ти прави впечатление в мен?
Как изглеждам?
Как „звуча“?
Какво може да научиш от мен?
Какво може да ми кажеш?
Каква съм сексуално?… или нещо друго?
Понякога първият поглед може да каже всичко. Но да не успееш да си го преведеш. Ако душата ти е настроена на откритост и приемане , с плюсовете и минусите, вероятността да усетиш душата на другия е огромна. Но ако имаш претенции, ако си неудовлетворен, ако си контролиращ и взискателен, ако поставяш изисквания към другите, за да могат да се интегрират към теб така както ти желаеш, заблудата за другия също е огромна. Чистото общуване и разбиране на този срещу тебе е възможно само ако ти самия си открит. А понякога това много боли. Защото е изправяне срещу самия себе си. Ако не можеш да се опитваш да бъдеш обективен към себе си, не би могъл да бъдеш обективен и към другите.
Така че първият поглед и проникването в другия, зависи изцяло от теб. От твоята чистота и отвореност. И от твоята коректност в отношението. И това не е идеализъм. Това е споделен опит.
Колкото до другия….
Ако го приемеш, ще приемеш и неговите минуси. Дори няма да ги забелязваш. Само тихичко и лекичко ще му помагаш да ги преодолее. Опорната точка е в нас, а не в другите.

Източник: Порталът към съзнателен живот

Don`t copy text!