Става дума за тотално разчистване на стари връзки и като казвам “стари“, имам предвид срещи и взаимоотношения, които са се повтаряли поне неколкократно в различни наши превъплъщения и в разнообразие от варианти на обстоятелствата, като всеки път са се проявявали няколко основни проблема, свеждащи се накрая все до едно и също – не-любов, илюзия за любов. И всеки път тези случвания са тъпкали още барут в бункера, все по-дълбока е ставала раната и сме се въртели зациклени в затворен кръг, в невъзможност да открием начин да прекъснем това (само)унищожение.
Явно много Души сме поели ангажимент в това си превъплъщение да пометем окончателно неразборията, да разтресем и счупим скалата най-после и да се отвори пътят за нещо различно от това и истинско.

Ето някои от очертанията на този процес – за да ги разпознаете евентуално.
Любовни взаимоотношения на несподеленост, от всякакъв вид, даже няма нужда да ги изреждам, при това несподеленост след споделеност или с възможност за бъдеща споделеност. Уф, малко сложно излезе, но си е така. Възможност за истинска любов, онази, която Душите познават, но ограниченията на материята още не позволяват… Ако не сте го изпитвали – от това адски боли, повярвайте…
Обикновено единият партньор е наясно с възможността, но другият по една или друга причина не я споделя. Дори когато става дума за сродни души, които са си и типичен пример за кармични отношения, а май се случва и при т.нар. “пламъци-близнаци“, каквото и да значи това.
Другата обща черта е, че обикновено тази жажда да реализираме истинската любов с някой друг извън нас е подхранвана от направо въпиюща не-любов към нас самите!!! Неполучили я още в началото на живота си от най-любимите си хора – мама и тати, ненаучени от тях как сами да се обичаме и как да обичаме другите ( защото самите те не са били научени на това и всъщност са ни предали само раните си, а ние най-доброволно сме приели да ги поемем), път след път се протягаме някъде извън себе си и романтично одаряваме поредния обект на чувствата ни с идеалните качества, за които мечтаем и към които ние самите се стремим. После идва срутването, обектът се оказва “недостоен“ за прекрасното ни присъствие и това вместо да ни отрезви, ни тласка да се вкопчим още по-здраво, до кръв даже, в него или нея. По-точно в идеята си за това какъв/каква “трябва“ да бъде, а не какъвто/каквато е всъщност. И – ГЪРЧ! тотален, по всички параграфи…
Вметка, но важна: при дамите, които сме скочили в този модел, има явна неразбория в отношенията ни с майките. Мама е контрольорка, която ни е натъпкала с купища страхове и ограничаващи представи за самите нас и неволно ни е научила да бъдем същите като нея… Опитаме ли се да се противопоставим на тази инерция, следват супер яките драми!! Хвърчат токсини и в двете посоки и тровим и общото пространство. И се оказва също масов проблем.
Малко опит имам с момчетата, защото отпускането и отварянето при тях е още по-трудно… Преди няколко седмици, на едно прекрасно събитие ме цапардоса най-неочаквано прозрение, че те имат тоооооолкова повече за лекуване, колкото ние не успяваме още да разберем. Но моделът се трансформира и при тях и променя също из основи собственото им усещане за себе си.

На себе си и на всички казвам пак сега: очевидно е процес и щом сме се ангажирали с него, значи имаме потенциала да преминем през това. С направо невероятно търпение. Със Състрадание.

Аз засега разбрах няколко фундаментални неща в това Чистилище:

ПРИЕМАШ – и болката, и страха, и всичко, на което инстинктивно се противопоставяш. Когато падне съпротивата, улесняваш процеса, значително.

Прекъсваш СЪЗНАТЕЛНО всички изтощени от експлоатация и безплодни кармични енергийни връзки. Това не значи, че бягаш, че се криеш, напротив – значи, че освобождаваш и себе си, и другите от ненужен товар. Баста – носили сме го и сме си го прехвърляли до безкрай в толкова животи, сега стига!

Скачаш трупешката в Неизвестното на БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ! Не сбърчвайте пак ноздри, вежди, устни и всякакви лицеви и други мускули. Пътят отива натам, това сме избрали всички и всички ще стигнем там, в някакъв момент. Защо да не скочим още сега? Какво имаме да губим – онова, което всъщност никога не сме имали? Илюзиите за розовопухкава идилия??

УЧИШ СЕ ДА СЕ ОБИЧАШ!!! Както можеш засега, просто почваш отнякъде. За да се пуснеш от безконечните си изисквания към другите хора. Даваш си сам онова, което очакваш от тях. Каквото и да значи това.

Сигурно и още подточки ще се подреждат тук тепърва, но и тези стигат, поне засега.
Стискам палци – на всички ни.

Чрез Алхамбра