Вече чета избирателно, защото колкото повече наливам толкова повече се излива от някъде, за да направи място за новото. Явно съвсем нищо не задържам. Дори и знанието.

Но интуицията ми ме зарежда и ми дава всичко, от което имам нужда. Когато някой ми зададе въпрос, аз не знам откъде знам отговора, но го знам. Отговорът веднага светва като лампичка, а не ровя в прашните папки в главата ми, в търсене на складираните някъде записки. Не се позовавам на трудовете на учени, психолози, философи или духовни водачи, по простата причина, че аз НЕ помня нищо от прочетеното днес още утре. Но и не ме интересува, че не го помня. Не ми трябва чуждо знание. Трябва ми само да знам посоката, която ми показват чувствата. Слушах чуждите гласове достатъчно, от известно време позволявам на вътрешния да ме води. И е прекрасно. Вътрешният ти глас винаги те води към свободата, вместо към ограничението. Води те към развитието, вместо към регреса. Дава ти лекота, не тежи. Дава ти сила и вяра, вместо да те плаши. Така ще го познаете. Оставете него на шофьорското място, отстранете контролиращия ви ум на задната седалка, пуснете си музика, която да заглуши празните съвети на всички извън вас и се насладете на пътуването за пръв път в живота си.

Чрез Ванеса Виденова/Vansastrology

Don`t copy text!