Често ги виждаме по сергиите и в очите ни изглеждат хубави и много характерни. Зад Ловците/Капаните на сънища, обаче, се крие нещо много повече от дрънкулка или сувенир от индианската култура. Тези, които имаме вкъщи или виждаме наоколо, са изгубили културното си и символично значение, за което са създадени, но ако се наложи да посетите някое далечно индианско село в Америка, ще откриете, че зад обикновения символ стоят много сериозни убеждения.
Сънищата имат много нива на значение. Едно от нивата, които винаги присъства е това отразяващо физическото здраве на сънуващия, в момента на съня. Несъзнаваното е неразривно свързано с тялото, с телесните процеси и мъдростта на механизмите му. Ако има някакъв проблем с тялото, особено ако е спешен/важен, това ниво на значение излиза напред и то с елемент на тревога, най-често като кошмар, или неприятен сън, който не можеш лесно да забравиш.
Съществуват много индиански легенди за капаните на сънищата, но за техен основоположник се смята племето Охджибвах. Те правели своите капани, като завързвали сухожилия от елен около рамка от върбови клонки във формата на капка или кръг, а на нея провесвали пера. В резултат се получавало нещо, наподобяващо паяжина. Именно затова на техния език капаните се наричали „асабикешийнх“ – неодушевената форма на думата паяк.
Външният му вид не е случаен и има точен смисъл: кръгът е основната част и е символ на вечното завръщане, на живота, който се ражда, умира и после се завръща; пъстрите орлови пера представляват свещените кардинални точки – бяло за север, жълто за юг, черно за запад и червено за изток; паяжината в кръга има за цел да улови и задържи всички сънища и ако са положителни, амулетът ще ги повери на нишката с мъниста (която представлява силите на природата) и ще ги накара да се сбъднат, а ако реши, че са отрицателни, ще ги предаде на перата, които ще ги отведат далеч, разпръсвайки ги в небето.
Създаването му изисквало време и ако човекът, през този период, е натрупал гняв, ревност или други нечисти чувства, трябвало да започне отначало, защото Ловецът на сънища трябвало да бъде изработен от чиста и благородна душа. Централният кръг, който представлява Вселената, е изработен от гъвкава дървесина, обикновено оцветена с червено и увита с кожен ремък от еленова кожа или от други животни, считани за свещени, защото са били пожертвани за доброто на племето. Дълга нишка от кожа създавала във вътрешността на кръга, мрежа подобна на паяжина, към която били прикрепени едно или повече мъниста. Четири орлови пера били завръзвани извън кръга, като символ на Божествената сила, на Великия Дух, този, който решавал дали сънят е добър или не.
Охджибвах вярвали, че само хубавите сънища могат да преминат през капана, плъзгайки се по перата към спящия, докато лошите остават заловени в мрежата докато постепенно изчезнат. Затова родителите правели такива капани за сънища на децата си и ги окачвали над леглата им, Индианците вярвали, че те ще защитят децата им от кошмари. Капаните за сънища бдели над децата им докато пораснат и докато върбата и сухожилията от елен изсъхнат.
Дори и днес, векове по-късно, индианците поддържат тази традиция и, поне за местните, имат много дълбок смисъл.
~~ по материали от интернет