Лиз Бурбо е основател на Училището за личностно израстване „Слушай тялото си“, един от най-големите изследователски центрове в света за душевно и физическо здраве. Книгите ѝ са преведени на осем езика и се продават в милионни тиражи по цял свят. Нейното учение, базирано на взаимовръзката и баланса между физическото, духовното и емоционалното равнище, я прави един от духовните водачи на нашето време.
Всеки от нас носи в себе си травми, които го карат да изгради защитна маска. Но ако някога тази маска му е помогнала да се предпази от болката, сега тя му пречи да изживее пълноценно живота си и да изгради хармонични отношения с хората и света около себе си.
Травмите, които всеки от нас получава, се предават от поколение на поколение – наранените родители несъзнателно нараняват най-скъпите си същества – собствените си деца. И докато този порочен кръг не бъде прекъснат от дълбоко осъзнаване, приемане, прошка и любов към самите нас – тези страдания ще продължат да се предават. Настъпило е време всеки един от нас да предприеме тази промяна и излекуване за себе си.

1.Страхът от изоставяне
Самотата е най-лошият враг за този който е изживял изоатавяне в детството си . Ще има постоянна бдителност към това за де не бъдат изоставени от своите партньори и от проектите си. „Ще го напусна преди той да ме напусне“, „ако никой не ме подкрепя, не съм готов да подкрепя това…“, „ако ме напуснеш, не се въръщай“.
Хората, които са били изоставени в детска възраст, трябва да поработят със страха към самотата, страх от отхвърляне и с бариери към физическият контакт.
Раната причинена от изоставянето не се лекува лесно. Така че, сами ще бъдете наясно, че страхът от моменти на самота е започнал да изчезва и се появява положителен вътрешен диалог.

2 Страх от отхвърляне
Това е дълбока рана, то предполага отхвърлянето на нашият интериор. Интериорът ни, това са нашите мисли и нашите чувства.
Това може да повлияе на много фактори, като например отхвърляне на родители, роднини и колеги, след като е бил нежелан човек обезценява себе си.
Лицето, страдащо от това болезнено преживяване не се чувства достойно за обич или разбиране и е изолиран в своята празнота от страх да не бъде отхвърлен. Така че трябва да поработи с вътрешните си страхове и с тези ситуации, които го карат да се паникьосва.
Ако това е твоят случай, трявба да защитиш място което заемаш, да рискуваш и да вземаш решения за себе си. Ако някой ви обижда и е от страничен, чужд човек не го приемайте лично.

3- Унижение
Тази рана се генерира в момента, когато чувстваме, че хорате не ни одобряват или ни критикуват. Като деца можеби са ни казвали че сме глупави или лоши или че другите деца са по добри от нас, това разрушава самочуствието на детето. В допълнение, ние сме се станали „тирани“ егоисти като защитен механизъм и дори унижаваме другите в знак на защита.
Изисква се да поработите вашата независимост, вашата свобода, разбиране на вашите нужди и страхове, както и вашите приоритети.

4- Страхът от предателство или доверчивост
Когато детето се е чувствало предадено от един от родителите си преди всичко, когато родителите не изпълняват своите обещания. Това създава недоверие, може да прояви завист и други негативни чувства, не се чувства достоен за обещанията.
Претърпяло тези проблеми в детството изгражда контрол над хората и иска да има всичко. Ако сте страдали от тези проблеми в детството, вероятно ще чувствате необходимостта да упражнявате някакъв контрол над другите, с което често ви оправдават казвайки че имате силен характер.
Тези хора често потвърждават своите грешки. Изисква се работа с търпението и толерантноста, за да се научи да бъде сам и да приема отговорности.

5- Несправедливост
То произлиза от среда, в която родителите са студени и авторитарни. В детството това генерира чувство на безпомощност и безсилие, както и зряла възраст.
Тези хора са сковани, тъй като се опитват да бъдат много важни и използват сила. В допълнение, много е вероятно да са създали фанатизъм за ред и перфекционизъм, и са неспособни да се вземат решения с увереност.
Изисква да се поработи с недоверието и умствена скованост, в резултат на което да се достигне до максимална гъвкавост на характера.

Don`t copy text!