Сърцето неслучайно има славата на органа, който притежава най-мощното електромагнитно поле в тялото. Той може да „усети“ сърцето на друго същество, което се намира на 3 метра разстояние. Тъй като мозъкът е силно чувствителен към реакциите на сърцето той може да улови този специфичен вид електромагнитно възприятие идващо от него. По този начин мозъкът може да измени както собствените си мозъчни вълни, така и тези на съществото до него или да синхронизира своите собствени вълни с тези на другия човек. Повечето от нас са срещали в даден момент от живота си личност, която без видима причина им е причинила някакъв дискомфорт. Независимо дали това е тъга, гняв, тревога или друго неприятно чувство, това провокира решение да не се пристъпва към задълбочаване на връзката с този човек. В такива случаи ние не знаем защо сме се почувствали по този начин въпреки факта, че те са казали „правилните думи“ по социално приемлив начин. Понякога не осъзнаваме, че причината се крие в енергията, която се излъчва от отсрещния човек и тя не е в синхрон с нашата. По този начин електромагнетизма на сърцето в голяма степен оформя нашите взаимоотношения водейки ни към връзки с хора, чиито сърдечни полета резонират с нашето. Те стават наши приятели или семейни партньори. В същото време това възприятие ни отблъсква от хора чиито сърдечни енергии влизат в конфликт с нашите собствени. Това важи в пълна сила и за възприятието на места, предмети и т.н. Когато например отидете на ресторант и сервитьора ви каже, че може да седнете където си поискате, в повечето случаи не избирате която и да е маса. Много по-вероятно е да огледате помещението и да прецените различните опции, независимо от факта, че това става само за миг. След това избирате маса, често почти идентична с други като нея. Въпроса е защо точно тази? Разбира се често аргументите са базирани на фактори като шум или претенция да сте до прозореца – но не винаги! Всеки един от нас може да признае, че поне веднъж в живота си е избрал да седне някъде, защото е бил привлечен от мястото или пък не е искал да седне някъде, защото поради някаква причина не се е чувствал комфортно там. Рядко обаче се спираме да се замислим сериозно защо интуитивно правим тези решения. Имайки предвид способността на сърцето да възприема енергиите на хора, местоположения и предмети и същевременно интуитивно да дешифрира какво е „правилно“ или „грешно“ в определена ситуация би следвало да игнорирате съветите на „вечните песимисти“, които биха ви посъветвали да не следвате сърцето си. Те ще ви кажат, че това ще ви докара до беди и неприятности. Този начин на живот – изграден изцяло на схващането, че мозъка е единственият интелигентен орган за дешифриране на реалността в нашите тела вероятно е и причината тези хора да са такива песимисти изначално.
Истината е че поставянето на мислите пред чувствата когато взимате определено важно решение в живота си може да бъде много опасно. Само че не по начина по който обществото дефинира „опасно“. Духът разграничава опасността като нещо, което ограничава която и да е част от вашата истинска същност и това в известен смисъл може да е фатално. Разбира се пълното пренебрегване на мислите за сметка на чувствата също може да ви въвлече в неприятности. „Трикът“ към решаваното на този проблем е всъщност един древен и отдавна забравен начин на живот при който вие поддържате енергиен баланс между сърцето и мозъка и по този начин и към всички части на тялото. Научвайки се да се настройвате към фините енергийни промени и да определяте техният произход може да ви помогне да разберете разликата кога определено негативно чувство идва от вас или от някой друг. Някои хора са доста чувствителни и това ще им позволи да предотвратят заливащите ги негативни енергии, които лесно могат да интерпретират като свои собствени. Правейки едно ментално усилие да заглушите мислите си и да чуете чувствата си може да ви помогне да забележите как те се променят когато и хората и заобикалящата ви среда биват променени. Това ще позволи на съзнанието на сърцето и на мозъка да работят продуктивно заедно без да доминират едно над друго. Използвайки сърцето, мозъкът може да различи какво наистина иска вместо това, което е бил „обучен да иска“ за сметка на липсващата страст. По същия начин сърцето може да се настрои към мозъка и да почувства неговите мисли обединявайки двата органа на възприятие.Експериментирай
От Шели М. Уайт
Източник: https://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/545-2015-04-28-19-01-39.html?fbclid=IwAR3VRGB5ShmxsW4bGMT5LFQvoBpmYHlJzAMMRjNHtCyxwga4SaNqYEjOsOE