В живота на всеки от нас съществуват куп неща, които постоянно отлагаме за по нататък. Струва ни се, че имаме достатъчно време. Но заедно с нещата, които отлагаме „за после”, се оказва, че отлагаме и живота си .

В психологията има понятие „синдром на отложения живот”. Той се характеризира с това, че започваме да се държим като хора, които разполагат с минимум 200 години живот.
Правим планове, имаме желание да осъществим мечтите си, но често слагаме всичко това в шкаф с надпис „после”. Кога ще бъде това „после”, разбира се не знаем, въпреки че приблизителното време е известно на всеки.
Например: „Когато се устроя на работа, ….”; „Когато децата пораснат, …”; „Когато свърша проекта си, …”; „Когато получа премия, …”; „Когато свърши кризата, …”; „Когато настъпи новата година, ….” – сигурна съм, че сами можете да добавите още много подобни изрази.

Ако отлагаме нещо за „после”, значи считаме, че или още не му е дошло времето, или че има достатъчно време да го осъществим. „Не е време да сменям работата, защото сега е криза и безработица”. „Не е време за почивка, защото има много задачи”. „Не е време да се занимавам със здравето си, защото все още се чувстваме относително добре.” „Не е време за развлечения, защото не е свършена и една десета от това, което трябва да се свърши.” „Не е време да отидем на ресторант, защото сега трябва да се икономисват средства.“ „Сега не му е времето да си обръщам внимание, защото близките ми имат важни проблеми.“ „Не е време да се наслаждавам на живота….защото просто не му е времето…..“ и др.

Разбира се, има моменти, когато наистина не му е времето. Но често се случва така, че ние отлагаме радостта от живота си за после, вместо да намерим начин да я преживеем. Очевидно е, че се надяваме , че все някога ще настъпи „светлото бъдеще”, и тогава ще имаме време за всичко…Но светлото бъдеще така и не настъпва, защото или няма време или не му е сега времето….

Живеем така сякаш се готвим за живот, които не живеем, а по-скоро ни предстой. Но докато сме потопени в този безкраен процес на подготовка, животът незабелязано минава. И един ден с тъга поглеждаме към отминалите години и разбираме, че зад тази безконечна суета не стои нищо особено. Разбира се, животът е бил, но няма нищо ярко, което да е оставило следа в нас. Сякаш не сме живели в настоящето, а в някакъв „отложен живот”.

Затова не отлагайте за после нещата, които можете да направите днес. Канете приятели и си организирайте празници. Отидете на ресторант и си поръчайте (най-после!), това скъпо ястие, което отдавна мечтаете да вкусите. Оставете детето на баба му и излезте само двамата с партньора си на кино или театър. Скочете с парашут. Позвънете на старите си приятели. Започнете да посещавате курсове по ръкопашен бой или бални танци. Купете си чантата или часовника, за които мечтаете. Направете най-сетне предложение за брак на любимото момиче!

Стига сте отлагали живота си за после. Живейте сега. Защото не е уважително да се държим с живота си като с генерална репетиция, нали?….

Чрез Център Калей