Тайната на Тайните е спомената в Еврейската традиция като Сакралната Камера на Сърцето. В Упанишадите, Хиндуистките свещени текстове, я споменават като едно „Много Малко Място в Сърцето“. Понякога я наричат Сакралното Пространство на Сърцето.

Очевидно е, че в древни времена това пространство в сърцето е било познато и се е влизало в него по време на техните церемонии, което все още се прави в няколко ‘изгубени’ племена в много отдалечени зони на света.

Tова Сакрално Пространство съдържа единствената възможност да има някога мир на Земята. Всички политически действия на Земята са взаимствани от Дуалното Съзнание – резултат от Разгрома – и тази форма на съзнание е основана на егото.

Докато егото управлява курса на събитията в този свят, никога няма да има мир. Егото осъжда всяко събитие или като добро или като зло, спрямо собствената си гледна точка, а егото винаги мисли първо за себе си. Докато егото се чувства сигурно и удобно, то не се интересува от това, което се случва с нещата, които му се струват външни на самото него.

Сърцето е толкова различно! То възприема света като образ, не като нещо ‘реално’, и вижда всичко едновременно. Сърцето познава само цялостта и Единството, и създава спрямо този начин на възприятие. То никога не би направило нещо, което да е вредно за някого или нещо друго, защото то знае, че няма ‘две’ неща.

Всичко, което съществува е в сърцето. Всъщност, дори да не съществува, то е в сърцето.

Хората, в миналото вярват, че любов е думата, която означава това, което е свързано с пространството на сърцето.

Но според Сакралното Пространство на Сърцето има различни видове любов, и тази любов, която изпитваме към други хора рядко идва от сърцето. Тази любов всъщност идва от нашето емоционално тяло и е контролирана от дясната половина на мозъка.

Тези емоционални състояния са поляризирани, също като мозъка, и имат своя противоположен израз – например, любовта може да се превърне в омраза.

Колко често ви се е случвало да целунете някого, когото обичате много, и десет минути по-късно, казвате в момент на разпаленост „Мразя те!” Това е условна любов. Тя се променя спрямо момента.

Но в Сакралното Пространство на Сърцето има различен вид емоционално тяло, така да се каже, което няма друга противоположна част. Това е ЛЮБОВ, която не познава ограничения, няма условия, и ще съществува завинаги без никакво значение, какво ще се случи.

Тази ЛЮБОВ познава само Единството и създава радост на всеки живот навсякъде.

Всички световни религии и духовни дисциплини препращат към тази възможност, но повечето от тях са забравили как се влиза в това свещено място. Тези начини, както и повечето древни начини, са били изгубени.

Като всяко природно събитие, всяко нещо има своето време. Завръщането на човечеството към сърцето е само въпрос на време.

Източник: Акордиране за Тяло, Ум, Душа и Дух

Don`t copy text!