„…Когато пренаточиш острието, то накрая става тъпо…“ казал много отдавна Лао Дзъ, но нямаше кой да го чуе, защото прибоят на северното Черно море е понякога заглушаващ.
Всичко което ни превъзхожда, всичко над което не сме възтържествували е Бог! И ако се смяташ за много опитен дух, намира се някое създание, което те сломява. То е самия Бог. Кого ли е пощадила любовта? Превлюбена, преборена и поразена, опитвам да се изправя, както се надига паднал слон. Но златните стъпала на кулата са отредени само за тези, които предварително са съгласни с този вечен нокдаун.
Сама, с лице, заровено, в подземията на болката и липсата, в шемета на тъгата ми се счу да бучи онова дуенде, с което да се боря. „От бездната виждаме големи неща, от върха-дребни“, напомня услужливо Изтока.
„Любовта към даден човек, колкото и да е сърцераздирателна, не би била нищо повече от прекрасно мимолетно произшествие, ако е лишена от метафизични и нравствени стойности. Те помагат за оформянето на душите на участниците. Всичко би останало само игра на отражения и избледняващи спомени в съзнанията им, ако няма това оформяне и преобразуване“.
Неочаквано, както става обикновено, закона за причината и последствието, ни изпрати възможност за чисто щастие в реалността, но аз се издъних както Психея с Амур. Наивно се надявах, че този път ще ми се размине проблемът около съхранението на мимолетната Мистерия. Може би като наказание, че се разсеях относно клаузата с преходността, незнайното божество, промени набързо договора с Абсолюта, като ме превлюби и всичко се обърка. На всичко отгоре забрани на обекта на моята любов да ме обича така, както искам, нареди даже и да ме напусне внимателно и по възможност без болка!
Любовта те разсича на хиляди късове, които после не можеш да намериш и събереш. На всичкото отгоре и въпреки какво ли не, няма отърване от нея.
Като наркоман без дрогата си в опити за спасение на разбито сърце и разтропани чакри може да се тръгне по пътя на безпаметно напиване или т.н. сръбска йога или към някоя клиника, или към безразборен секс или тъпчене с кекс. Но може и да се затвориш в аламбика на самопознанието и да вриш до съвсем черно, докато не изгориш стария крал и не излезе от душата ти белият гълъб. Или да поемеш пътя за ускорено духовно израстване където “ въздухът е доста разреден“. Но там на обикновения художник като мен му е трудно с темпото.
Духовната мисия има много лица – религия, изкуство, наркотици, работа, пари, секс – но рядко търсенията служат Богу така пряко, и рядко удовлетворението, правейки това, е толкова голямо“ споделя Ник Кейв за своите любовни песни.
Автор Анжела Минкова