От себе си, разбира се.
От разпознаването на самия модел, от проследяване на всичките му нишки, от признаването на всяка мъничка проява на манипулация (действие, подчинено на определена цел), от изследването на причините, породили необходимостта от такава поредица от повтарящи се действия… Как постъпвам обикновено, има ли повтаряемост на типа хора, от които съм привлечен/a, какво правя най-често, за да ги „омагьосам“ и да получа одобрението им, привързаността им, любовта им…
Защото ако не открием тези важни детайли, моделът остава скрит зад кулисите и от само себе си се проектира във всичките ни връзки, хвърляйки по-рехава или по-дълбока сянка върху опитите ни да бъдем щастливи.
„Обикновено, когато се чувствам изкушена да кажа на някого какво „трябва“ да направи или как да мисли, се спирам и се питам дали всъщност не проявявам по този начин собственото си желание да контролирам света, моите собствени страхове и несигурност.
Например, ако мисля, че трябва да започнеш да практикуваш ащанга йога, аз обръщам това и се питам къде в живота ми има необходимост да започна някаква практика? Ако мисля, че някой е неприятен, аз обръщам това наопаки и се питам в какво съм просто отвратителна?
Никога не оставям нито едно от тези неща да се задвижи, без да обмисля дали не проектирам себе си. Правя го през цялото време и трябва да помисля откъде идва желанието ми да контролирам всичко и всички. Какво поражда желанието ми да съм права? Каква е моята най-дълбока мотивация да играя така?
Неотдавна направих упражнение, в което си мислех за човек, който не ми харесва особено, след това написах списък с всички неща, които не ми харесваха в този човек. Основната цел на упражнението, разбира се, беше да обърна наопаки този списък, за да видя по какъв начин всички тези неща се отнасят и за мен.
Те са част и от мен.
Получава ми се по-добре, когато мисля за някого, когото обичам или на когото се възхищавам, след това изброявам защо и тези неща се отнасят и за мен. Те се отнасят и за мен.
Намирам, че проекцията на несигурност и желанието да се контролират нещата са много присъщи на всички ни, те са като колективно заболляване. Виждам го в коментарите, които трябва да изтривам от време на време, когато някой смята, че знае много по-добре от мен кое е добро или не за мен.
Ние виждаме света чрез собствената си нервна система, в края на краищата, трикът е да не се опитваме да наложим собствените си възгледи върху другите.
В крайна сметка истинската работа е да живееш извън етикетите. Да надминеш това, което ти харесва или не. Но това е много работа и тя се случва в продължение на години.
Ето как проверявам дали не правя проекция:
1. Обръщам ситуацията: Когато мисля, че някой е глупав, неприятен или ме наранява, аз преобръщам ситуацията и виждам в какво аз съм противна, нараняваща или глупава. Понякога съм такава, понякога не съм нито едно от тези неща. Това не означава, че се оставям да бъда водена от другите. Нужно ми е да съм стабилна и да говоря. Просто се уверявам, когато е възможно, че е сигурно, че не проектирам каквото и да е.
2. Прекарвам го през нечий друг ум: Наричам това проверка на реалността и за него се опитвам да намеря някой неутрален, НО НЕ някой, който винаги се съгласява с мен. Това е единственият начин да се провери реалността – такова е дори определението за него. Брат ми е много добър на този фронт. Имам също приятели от групи за подкрепа, братя от живота, така да се каже. Те свинаги поддържат такава яснота, че чак боли от нея.
3. Когато смятам, че ЗНАМ и забележа ентусиазма си от това, че „разбирам“ какво някой друг трябва да направи, да чуе, да приеме, да разбере, СПИРАМ. Напомням си, че не знам нищо или най-много знам твърде малко. Предлагам своите размисли, само когато ме помолят за това. Това е практикуване на посока.
4. Когато слушам някого, аз се опитвам да се спра от прехвърлянето върху собствения си опит и да мисля за това как всичко чуто се отнася и за мен. Защото ако го правя, то ме отклонява от чуването на това, което човек всъщност казва, от настоящия момент. Страхотно упражнение е да си напомняш да оставаш отворен и в пространството на „не-знаенето“. Магията се случва, когато това пространство бъде създадено и поддържано.
5. Разбирам, че не съм тук, за да спася света. Всеки път, когато съм научавала някакъв урок в живота, аз съм го правила САМО по свой собствен начин, със собствения си ритъм и когато съм била готова да чуя посланието. Откривам, че много пъти хората ми са казвали неща, които са могли да ми помогнат, но аз не съм ги слушала. Дори и слушането е много личен избор. Можем да го направим само когато сме готови за това. Така че, ако някой изрично иска съвет, тогава аз го давам и го пускам да тече. Човекът или ще чуе, или няма да чуе посланието, от което се нуждае.
6. Когато съм ядосана, спирам. Поддържането на гнева под контрол е основно за мен. Много пъти го проверявам чрез приятеля ми Джеймс и той казва нещо от рода на „отдаваш твърде много сила на тази ситуация“. Обикновено е прав.
7. Вярвам, че процесите се случват както трябва, че нещата са такива, каквито трябва да бъдат.
Така да бъде и така е.“
Автор: Claudia Azula Altucher
Превод: Мая Райкова/Алхамбра