Тази планета е предназначена да бъде място, където съществата с манталитет на жертва да могат да се научат да го преодоляват. Ето защо никое същество от „по-високо ниво“ няма да се намеси, тъй като на намиращите се тук е нужно да им се даде възможността да превъзмогнат манталитета си на жертва. Намесата би означавала възпрепятстване или отнемане на уроците на онези, които са с манталитет на жертва. Съществата от по-високо ниво са обективни наблюдатели, които, веднъж щом се свържете с тях, ще ви водят и инструктират как да преодолеете манталитета си на жертва, но това е всичко. Те не са тук, за да „спасят“ вас или тази планета.
Всяко същество, което твърди, че е тук, за да ви „спаси“, се намесва във вашето душевно израстване. Само вие можете да „спасите“ себе си от манталитета на жертва. Само вие и уроците, които сте си задали, могат да ви научат относно манталитета на жертва. Само вие можете да преминете през тези уроци, които ще ви помогнат да постигнете окончателно освобождение от манталитета си на жертва. Никой не чака да ви помогне. Не се оставяйте да бъдете заблудени от което и да е същество, което ви дава подобни обещания.
Когато се научите да преодолявате манталитета си на жертва, вашият умствен модел повече няма да привлича потисници. Колкото повече упорствате в решимостта си да се придържате към манталитета си на жертва и произтичащите от него модели на поведение, толкова по-интензивни уроци ще привличате, които да ви принудят да се освободите от тези модели. Това означава, метафорично казано: по-голяма, по-жестока и по-силна тояга, докато най-накрая не „схванете“.
Вие трябва да станете достатъчно наранени, подценени и, накрая, ядосани, за да застанете зад себе си и да заявите, че никога повече няма да бъдете жертва на когото и да било, където и да било! Навярно когато най-после ви се насъбере достатъчно, ще се освободите от манталитета си на жертва, като заявите: „Повече изобщо не ми пука кой какво мисли! Ще изразявам мнението си, независимо от всичко! Ще се грижа за себе си, независимо от всичко!“
Понякога хората са били мачкани толкова много, че, вместо да се освободят от манталитета си на жертва, те решават да се превърнат в потисници, когато им се предостави такава възможност. Това е причината, поради която циклите се повтарят. Хората, които са били потискани, намират други жертви, тъй като това им носи усещане за контрол. Правейки това, те се освобождават от предишните си преживявания, когато са усещали, че нямат контрол. Те се превръщат в извършители на злодеяния, за да могат и те веднъж да бъдат „победители“. Това, разбира се, представлява друг вид неравновесие, или крайно залитане от ролята на жертва към ролята на потисник.
Идеята е да се намери златна среда, или равновесие, между ролята на жертва и ролята на потисник. В ума на бога, жертвата и потисникът са противоположните страни на една и съща монета. В такъв случай, за да се поддържа равновесие в божествения ум, са необходими две отделни душевни индивидуалности. Едната носи тежестта на жертвата, а другата носи тежестта на потисника. Онова, което трябва да направите, е да намерите равновесието в самите себе си, така че равновесието в ума на бога да се поддържа в една душевна индивидуалност, вместо в две.
Да, трябва да се научите да изразявате мнението си и да не позволявате на никого да ви тъпче. Да, понякога трябва да сте резки и груби в словата си, а понякога и в делата си. Но когато се налага да направите това, трябва да го направите по един обективен начин, с оглед на най-висшето благо за всички участници, така че да съумеете да накарате другия да разбере позицията ви, причинявайки му възможно най-малко болка. Човек трябва да поддържа здравословни лични граници.
Какви са вашите граници? Кой и по какъв начин ги престъпва? Кой е войнственият човек в живота ви, когото се опитвате да избегнете заради грубото му и нахакано поведение? Защо избягвате този човек? Защо не се поупражнявате да се освобождавате от манталитета си на жертва и да изразявате мнението си пред него/нея? Какво от това, че коленете ви треперят толкова силно, че ви се струва, че ще се строполите, и че гласът ви трепери, писука или едва се чува? Някъде по пътя вие трябва да спрете своя манталитет на жертва, преди той да е спрял вас. Научете се да поемате инициативата, вместо само да реагирате.
Когато позволявате на друг човек да се разпорежда с вас, вие ставате гневни, мрачни и затворени в себе си. След това изливате неправилно насочената си фрустрация и гняв върху някой невинен човек. Понякога тялото ви се разболява заради всичко онова, което потискате, или започвате да се изолирате или да не се храните. По един или друг начин, вие страдате.
Във вас, обаче, има една страна, която вярва, че заслужавате да страдате. Някаква ваша част се наслаждава на болката и само-наказанието. Това е приятно за някаква страна от вас самите, иначе нямаше да го правите. Някои хора сътворяват други хора, които да им причиняват болка – понякога физическа, понякога психическа, понякога и двете. Някои хора сами си причиняват това – една самодостатъчна, напълно функционална единица с манталитет на жертва. Някои хора са изключително добри в това.
Защо толкова много не харесвате себе си, че вярвате, че заслужавате да страдате, да сте самотни, да се чувствате виновни, да имате лошо здраве, да сте прекалено пълни или прекалено слаби? В този живот ли започна това или по-рано? Проследете тези чувства и си позволете да ги освободите. Тази физическа реалност е вашият шанс да ги преодолеете. Колкото повече пренебрегвате тази ситуация, толкова по-тежки и интензивни уроци ще привличате, за да ги избиете от себе си. Дошли сте тук, за да се научите да го правите. Престанете да хленчите, да се вайкате и да се оплаквате, тъй като у вас има страна, която се наслаждава и на това.
Болката може да донесе много забавления. Можете да тичате от лекар на лекар, опитвайки се да намерите лек за нещо, което няма никога да бъде излекувано, докато поддържате настоящия си умствен модел. „Лошият късмет“ може да привлече много внимание и съчувствие от страна на околните. Ужасните обстоятелства ще принудят някого да ви обърне внимание. Никога да не получавате увеличение на заплатата или повишение в службата е оправдание да не се изкачвате по-нависоко в кариерата си или в компанията, в която работите. Можете да се жалвате колкото си искате, че сте самотни, с партньор, който не ви разбира, или изобщо без такъв. Но самоналожената ви изолация също така ви осигурява време да се грижите егоистично за себе си, без някой да ви пречи. Същото е и когато казвате, че искате деца, но не можете да имате. Някаква част от вас не иска съпруг, или грижовен съпруг, или деца, тъй като, ако вие с цялата си душа искахте това и ако то наистина беше част от мисловния ви модел, щяхте да го имате!
Жертва, жертва, жертва! Безброй пъти! Откажете се да бъдете жертва. Намерете си нов начин на забавление. Освободете се от този мисловен модел, за да можете да навлезете в нови области на растеж – области, които са толкова обширни, че дори не можете да си ги представите или разберете. Трябва да се освободите от старото, за да направите място за новото. Никой не може да свърши това вместо вас. Никой не може да ви „спаси“ от самите вас. Никой не чака, за да помогне на тази планета. Само вие можете да осъществите промяна. Само вие можете да спасите тази планета. Направете го!
Стюарт Свердлов, „Blue Blood, True Blood: Conflict & Creation“
Превод: Мария Казакова