„Всички се раждаме с определен енергиен лимит. Той е различен за всеки човек, в зависимост от мисията, рождествената визия, плана на душата, задачите по които ще се работи. Това не означава, че по-малък лимит е равен на по-кратък живот. Дори по-малкия лимит е донякъде гаранция за по-дълъг живот, поради трудното овладяване на по-големия/но това отново зависи от изборите ни/. В течение на живота той намалява. Една от най-важните ни задачи е да се научим да управляваме личния си ресурс от енергия, защото ако не можем да овладяваме него какво остава, когато ще е нужно да сътворим своя Вселена.
За да стоим стабилни в ниската вибрация ние всеки миг заплащаме със своята енергия. Гравитацията и силите на триене и съпротивление не прощават на никой. Поради факта, че върху колективното съзнание се оказва въздействие по различни начини с цел да бъде овладян енергийният ресурс на хората, за да поддържат върха на пирамидата, от която всъщност идват зомбиращите команди и където отива енергията на т.н. „роби”, хората не успяват да се подравнят по плана на индивидуалната си душа. Отклонявайки се от него количеството енергия, която ни е нужна да стоим стабилни в концепцията време-пространство нараства.
За да си я набавим пътищата са два да тръгнем по обратния път, да се върнем към себе си, където ще получим бонус от източника, поради квантовия съзнателен скок, който сме направили или да вземе енергия от себеподобните си. В първия случай на помощ ще ни дойдат кристалите, растенията, животните. Животните преработват емоционалния боклук, който сме произвели, растенията менталния, а кристалите ще коригират фигурите от свещената геометрия, чрез чиято матрица сме вплетени в света на материята и формите. Енергийните терапии от по-висши измерения също могат да ни пречистят, за да поемем спасителната изравнителна доза енергия от източника. Другият начин е да откраднем енергия от себеподобни. Това обаче не е полезно. Всяка чужда енергия, която отнемаме насилствено е белязана с клеймото на несъгласието. Това е дисбаланс. В себе си тя съдържа нехармонията на жертвата, която е отдала под давлението на някакъв вид агресия, критика, умишлено задържане на вниманието или пък системно мрънкане. Равносилно е като да ти преливат постоянно кръв от различни хора, за да живееш. Всички знаем колко огромни са рисковете от това. Само, че масово хората използват този начин, защото наистина не осъзнават какво се случва. Именно това е една от причините всеки трети човек /четох такава статистика, лично аз я приемам за достоверна и от наблюденията си/ да страда от някакъв вид психично разстройство.
Дълголетието е избор. Вероятно много хора няма да се съгласят с това. По своя път всеки човек има 7 изхода да напусне играта. Дали ще излезе от нея при първия или при последния зависи именно от начина, по-който управлява енергийния си ресурс. До 7 годишна възраст ако това се случи е предварителен избор на душата, който не може да бъде променян в плътността. Колкото повече излишни материални форми поддържаме в живота си, толкова повече енергиен ресурс хабим. Програмирани сме така, че да се откажем лесно от най-смислените неща в живота си и да се държим именно за тези, които ни убиват. Има обаче и нещо интересно, което съм описала в книгата си „Уравнението на живота”, което ще споделя друг ден…
Ние сме в състояние да се свържем с източника и да получаваме постоянно толкова колкото ни е нужно, за да изразяваме творческата си природа. За това обаче е необходимо да се научим да задържаме по-високите вибрации за по-дълго време, независимо какви провокации се изсипват на терена, обособен от времето и пространството.
Раждането и Смъртта са просто врати към други измерения, нищо повече, просто врати. Но животът, пътят ни, това велико творение на Бог, в което той не ни задължава да участваме, но все пак ако го изберем ни предлага прекрасни изживявания като любов, радост, отглеждане на деца, прекрасна храна, пътешествия по красивата ни планета, общуване с природата, споделяне на талантите ни с другите, подкрепа и съпричастност към ближните… Все неща за които човек си заслужава да избира живота всеки миг…
Автор Milka Kyoseva