Из „Диагностика на кармата“ част 9-та на Сергей Лазарев
Същността на моят метод се състои в развитие на мисленето. По-рано наивно предполагах, че мога да намеря заветната книжка или да осъществя контакт с някаква извънземна същност, която ще ми открие всички тайни на Вселената. След това с удивление разбрах, че откриването на тайната – това е само половината от нещата. Необходимо е още и да разбереш какво точно си открил. Всички тайни на Вселената са разкрити около нас. Просто ние не ги забелязваме и не разбираме същността им. Станах сутринта, налях си чай, изядох един сандвич, излязох на улицата, купих си вестник, отидох на работа. В тази ситуация, както и във всяка друга, в най-незначителното събитие е скрита цялата тайна на Вселената. Тази тайна ни се открива според мярата на нашето развитие.
Разбирането на събитието – това е едновременното обхващане на миналото, настоящето и бъдещето. Да можеш да виждаш бъдещето все още не означава да разбираш същността на настоящето. За едновременното обхващане на миналото, настоящето и бъдещето е необходима енергия. Колкото по-голяма психическа енергия притежаваме, толкова по-мащабно можем да мислим. Психическата енергия угасва, ако не я подхранваш с любов. Значи познанието за света е невъзможно без увеличаването на любовта в душата.
Нека се върнем към моята диагностика. Аз виждам деформациите на полевите структури. Кръстчета, ромбове, няколко десетки ситуации. Наблюдавайки полевите деформации може да се направи извод – в такъв и такъв случай полето се деформира, което може да доведе до болест. А ако проанализираш няколко стотици случая, можеш да си направиш приблизителна схема за правилното поведение и правилното отношение към света. Същността на моето откритие се състои в това, че след многогодишни целенасочени търсения аз видях полевите структури, първични по отношение на обекта, въпреки че науката винаги категорично е твърдяла, че полевата структура е вторична. Откривайки първичните полеви структури аз с удивление забелязах, че техните деформации водят не само до болести, но и до разрушаване на съдбата, характера, психиката.
Разбрах, че трябва да се лекува не органа и дори не целия организъм, както сега е модерно в медицината. Трябва да се лекува съдбата на човека, неговата психика, характера му и начинът, по който той гледа на света. Без правилен светоглед няма да има правилно мислене. Без правилно мислене няма да се породят правилните емоции. Неправилните емоции ще доведат до неправилно поведение и след това до разрушаване на съдбата, психиката и здравето. Истинското откритие за мен стана разбирането на това, че нашите емоции и полеви структури са едно и също нещо. При това нашите чувства се делят на два слоя: повърхностни, които зависят от тялото, и дълбочинни, от които зависи не само тялото, но и психиката и съдбата.
Нужно ми беше да проанализирам няколкостотин хиляди различни ситуации, за да стигна до тази идея. Следващото откритие за мене беше следното: можеш да лекуваш човека като му дадеш правилно разбиране за света. Оказа се, че мащабната промяна във възгледите за света може да лекува дори такива болести като рака. Съответно и неправилното отношение към света може да доведе до най-тежки болести. Западната култура е свикнала да се ориентира към материалното развитие. Първо жилището и храната, а след това мислите и идеите. При източната култура е обратното – съзнанието има приоритет. Правилните мисли са по-важни от жилището и парчето хляб. Източният свят е раждал идеи и някои от огромния им брой постепенно станали реална сила.
Наскоро един човек ми каза: „На международно ниво ние разбираме, че вървим към катастрофа. Имаме всичко – пари, технология, власт, но нямаме идеи. Изобщо нямаме представа какво да направим, за да променим ситуацията“. Но липсата на идеи не е най-главната опасност за човечеството. Главната опасност се крие в неправилното възприемане на света и неумението да се мисли. Само преди сто години главният източник на богатство са били суровините. След известно време такова богатство станаха технологиите. Преди двадесет-тридесет години светът с учудване забеляза, че главното богатство става информацията. Япония нагледно показа на света, че идеи могат да се купуват и продават.
Новите идеи станаха източник на бързо и реално обогатяване.
В същото време светът с не по-малко учудване разбра, че идеите могат да убиват и разрушават много по-силно, отколкото каквото и да е оръжие. Идеите станаха материална сила. Маяковски беше написал „Искам към щика да приравняват и перото“. В Русия идеите са се изпълвали със сила още преди революцията и опита на болшевизма свидетелства за това. Това, което казвам, свидетелства и за още нещо. Дори най-ужасната и порочна идея е нищо в сравнение с красивата, но недоизпипана идея. Болшевиките доказвали на всички, че за общото щастие е необходимо да се разруши държавата като орган на насилието. Но когато държавата била разрушена, те били принудени да създадат много по-ужасяващ репресивен апарат. Недоразработените идеи, неправилното разбиране на всеобщите закони разрушиха съдбата и здравето на държавата, а репресивният апарат ставаше все по-могъща панацея, спасявайки организма от гибел. В края на краищата социализмът рухна. А научиха ли се хората да мислят? Опитът след това говори за обратното. Държавата беше разрушена за пореден път, като при това повторното разрушение се извърши не само на физическо, но и на духовно, нравствено ниво. Всички свято вярваха, че демокрацията е отсъствие на насилие, без обаче да разбират, че демокрацията може да съществува само в условия на най-строга дисциплина и диктатура на закона. На Запад демокрацията е възникнала като защита на частната собственост. А в Русия след 1917 година частна собственост, а значи и защита на правата на личността, чисто и просто не съществуваше. Заради това в постсъвестска Русия не можеше да има демокрация. А това, че така я наричахме, на практика стана просто липса на закони. В такива случаи всичко са връща към първобитния механизъм, когато по-силните убиват по-слабите или им отнемат имуществото. Възникването на бандички от богати хора, които завладяха почти цялото богатство на страната, представлява закономерен резултат от неразбирането на това, какво е това истинска демокрация, защо се появи социализма, какво се случва сега със света и какво трябва да се направи, за да може малката част на откъсналите се напред лидери да не унищожат останалите, а заедно с тях и себе си.
Правилният поглед върху света и правилното мислене сега са по-важни от жилището и парчето хляб. И в търсенето на такова разбиране ние отново се връщаме към свещените истини. Поновому започват да звучат известните библейски думи: „И не само с парчето хляб живее човек“. Идеите все повече се изпълват със сила, а при липсата на правилно разбиране все повече приближават създателите си към пропастта. В началото на миналия век неизвестен служител в патентно бюро извел формулата: Е=м.с?. Минали около тридесет години, по принцип нищожен срок, и последвал взривът на атомната бомба. Взривът, който провъзгласи, че до колективното самоубийство не остава чак толкова много време. Минали още около тридесет години и се появиха атомните подводници, всяка от които може сама да унищожи цялото човечество. При всичко това измени ли се нашето съзнание и светоглед? Не, те все повече и повече изостават след възможностите ни. Ако ние не се променим, ще загинем. Сега вече всеки започна да разбира това. На Изток от древни времена са подчертавали: промени себе си и ще съумееш да промениш целия свят
За да промениш себе си е необходимо да притежаваш правилно мислене, правилно поведение; трябва да разбираш законите, по които живее Вселената, необходимо е да възпитаваш своите чувства, изхождайки от любовта и добродушието. Човек с несъвършена душа не може да се докосва до тайните на битието, той просто ще загине. Лекар с несъвършена душа няма да донесе полза на пациента, учен с несъвършена душа ще прави открития, водещи до гибелта на хора. В последните столетия човечеството се е стремяло не към натрупване, а към потребление. Прословутото парче хляб ставало все по-важно. За разбирането на света са нужни много повече сили, отколкото за получаването на хляба. Светът се отучи да мисли. Философите и мъдреците изчезнаха. Никой не иска да дава, всички искат да получават.
Симптоматична стана не само медицината, но също така и икономиката, политиката, философията. Ако възникне проблем – трябва да се отстрани. Да се разбере, защо се е появил, защо появата му е закономерна – за това ние не сме свикнали да мислим.
Един професор веднъж каза: „Аз не се каня да давам на студентите знания. След няколко години всичките тези знания ще се променят. Аз ги уча да работят с тези знания, уча ги правилно да мислят“. Ние много дълго време бяхме лоши студенти и лоши професори. Сега гледам телевизия и виждам как се учим да мислим. И от повърхностните упреци, омразата, обвиненията, имащи за задача да премахнат пречещия проблем, ние вървим към разбирането на връзката между протичащите събития. Необходимо е не да търсим виновните, за да им отмъстим за злото, необходимо е сами да се развиваме и променяме. И това ще бъде най-добрата защита от повторение на грешките на миналото.
Диагностицирайки полевите структури аз се учех да мисля. Оказа се, че мъничкият организъм и огромната държава живеят по общи закони. Така че, ако вие имате желание да усвоите моя метод, преди всичко се научете да мислите.
Още статии от С.Лазарев ТУК