(време за четене – 6 минути)

Да бъде майка е присъщо на всяка жена, въпреки че някои жени смятат, че им липсва майчин инстинкт. Това обикновено е до момента, в който им се случи чудото на раждането и прегърнат детето си – тогава в повечето случаи всичко си идва на мястото. Нашата история не е за такъв тип жени, а за едни други, които всъщност просто не стават за майки, но въпреки това раждат деца. Съдбата често е истински шегобиец защото жената в нашата история се казва Мария – като жената родила Сина Божий. Нашата Мария също е родила син, който е най-обикновен човек, но едва ли е заслужил точно нея за майка.

Мария расте в любящо семейство, обградена с грижи и привилегията да е дъщеря на кмета на малко градче някъде в Родопите. Животът й е като на всяко друго дете до момента, в който губи майка си твърде рано – на 12-13 години. Със сигурност светът й се срива и момента е много труден за нея. Баща й също понася тежко загубата и не успява да даде нужната обич и подкрепа на дъщеря си. Ударите на съдбата продължават за Мария – разбира, че е осиновена и това сломява сърцето на момичето. Тя расте като хубавица и отдавна е разбрала, че красотата й, в комбинация с факта, че е дъщеря на кмета е доста добър за нея вариант. Решава, че това ще е нейното оръжие във враждебния свят, който се опитва да съсипе нейния собствен. Бързо усеща силата си и спрямо баща си, както и спрямо всеки друг мъж или момче. Скоро започват да падат и първите ”жертви” и тя започва да си мисли, че е открила перфектния начин да постига своето. Никой обаче не я е предупредил, че откровено-флиртаджийското й поведение всъщност ще вкаменява сърцето й и ще се обръща срещу нея. Чрез нови и нови желаещи от момчета и младежи, тя се опитва да запълва огромната празнина в душата си. Не е имало кой да забележи, че тя е крещяла за любов – майчина, бащина, чисто човешка. Изплашен за собствената си репутация, както и тази на дъщеря си, която намалява шансовете си да се омъжи и стане „порядъчна” съпруга, баща й сам намира кандидат – жених и дори я принуждава да приеме избора му. Едно сговорчиво и подходящо според него момче от другия край на страната, дошло в малкия родопски град да търси по-добро препитание. Сватосването не е сложно в онези години и както се казва в приказките: „Речено – сторено!” Бащата на Мария е смятал, че това е „полезен ход”, който ще разреши проблема с разюзданото според него поведение на дъщеря му. Младият съпруг разбира се, също пада в плен на красотата и обаянието й, както и на възможността да се ожени за кметската дъщеря. Издига се в социалната стълбица до личен шофьор на кмета. За Мария за жалост става още по-трудно поносимо защото съпруга й е поредното житейско разочарование за нея. Със сигурност и двамата са незрели и неподготвени за създаване на семейство, както и за нещата, които им се случват. Празнотата в сърцето на Мария се превръща в многоглава ламя, която се храни с любов, а такава в живота й няма. Очевидната според нея възможност е, че тази любов може да дойде чрез всеки млад мъж, който е омаян от красотата и харизмата й. Нищо не може да я спре да флиртува с всеки, който я гледа с обожание! Точно когато си мисли, че нещата се подреждат добре за нея, те се влошават още повече – разбира, че е бременна и това разбива на парченца тъкмо започналия да се оформя приятно неин свят. Тя е само на 16 години, а е омъжена за човек когото не само, че не харесва, а и презира заради сделката, която е приел от баща й и освен това чака дете! Когато го ражда е по-скоро облекчена и веднага започва да крои планове как да направи дните си по-приятни. А да си майка се оказва доста досадно когато току що си навършил 17 години и връстниците ти се интересуват и занимават със съвсем различни неща. От нея се очаква да се грижи за домакинство и бебе, а тя определено го вижда като бреме. Намира всякакви начини да си открадва малки бягства защото многоглавата ламя вътре в нея иска гигантските си дози любов, но не и майчинска. Съвсем ясно става, че никак не й се получава да е съпруга, че и майка на дете, а навън има толкова много възможности, където я гледат с възторг и обожание граничещи с власт! Трябва да признаем, че нещата никак не са се развили в нейна полза когато само 2-3 месеца след раждането тя разбира, че отново е бременна. В тези години предпазните средства за бременност не са били обсъждани в семействата в малки градчета някъде в Родопите, пък и не само там. Това очевидно е твърде недостатъчно заплетено за Съдбата, защото скоро баща й си отива от този свят. Наистина настават много трудни дни за Мария и мъничкия й свят се сгромолясва. Вече е почти на 18 години, омъжена за слабохарактерен мъж, когото не понася, има бебе на няколко месеца и очаква второ, образованието й е недовършено, няма и свои средства, с които да разполага. В желанието си да си осигури такива, тя се забърква в ситуация, която я прави отговорна за немалка сума пари и я осъждат на затвор. Признаваме, че се питаме …колко точно трябва да изгубиш душата си по Пътя, за да получиш такива оглушителни житейски шамари?! Факт е, обаче че човек може наистина да се изгуби когато се чувства необичан, няма подкрепа от близките и когато определено му липсват и ценности. Докато трае съдебното дело Мария ражда и другото дете и това я спасява отчасти. В тази наистина заплетена ситуация съпругът й успява да измисли като единствен изход да извика на помощ майка си, която да се грижи за децата. Мария прави всичко друго, но не и това. Конфликтите са ежедневие и отношенията съвсем излизат от контрол. Идва на помощ и по-големия брат на съпруга на Мария и след спешен семеен съвет решават да изпратят в далечно крайдунавско село заедно с бабата момченцето, а наскоро роденото момиченце отива в София в дома на чичо си, който всъщност няма свои деца. Ситуацията е патова и трудна за всички, а Мария макар и на косъм, не стига до затвора. Ако сте решили, че всичко разказано дотук я е отрезвило и променило ще сте прави, но в пренебрежимо малка степен.

Ще съкратим леко историята и ще разкажем нататък. Мария никога повече не вижда двете си деца отблизо – за момиченцето подписва документи за осиновяване от чичото. За момчето решава, че вероятно ще му е добре при баба му и когато би могла, може би ще направи нещо и за него. То си остава под опека на баба си в следващите 20 години. Мария окончателно приключва със семейния живот и съпруга си и е щастливо разведена, красива млада жена. Отстъпва попечителството за момчето на баща му и има право да вижда детето, но никога не го прави. Вече е свободна да се разпорежда със себе си и може да каже на живота: ”Здравей!” Завихрят се срещи, купони, музика, танци и безкрайна върволица желаещи да й поднесат „храна” за многоглавата ламя – камари любов – повече чувствена и по-малко човешка. Вярна на навика си да се оказва в оплетени и сложни за нея ситуации, Мария отново се оказва бременна, но сега не си прави труда да се омъжва. Порядките в малкия град никак не  я вълнуват. Връзката с новия мъж е обречена, но тя ражда и третото дете – отново момче. То е отглеждано ту отново от една далечна баба, ту от майка си и трябва да признаем, че макар и с неохота, Мария вероятно полага някакви грижи за него. Следва известно затишие в живота й, но скоро историята бихме казали, че става страховита. Играейки с други по-големи деца на плитката една педя  река край родопското градче, това момче става жертва на нелеп инцидент. Бутайки се във водата типично по момчешки, някой го блъска по-силно. Като най-малък той пада по очи в плитката река и удряйки главата си вероятно губи съзнание. Другите деца първоначално не обръщат внимание и по-скоро смятайки, че той се преструва, го оставят твърде дълго по очи в реката. В резултат момчето се удавя буквално в …чаша вода. Историята мълчи как точно това се е отразило на нашата героиня, но няма как да е било леко. Дали тази тежка поредна загуба я е променила и отрезвила? Последващите събития ни карат да сме скептични по въпроса. Мария продава бащината къща на роднини и изгаря мостовете зад себе си – заминава в големия столичен град, който предлага по-големи възможности, включително и да си измислиш нова биография. Историята става леко тривиална – в София възможността да живееш е свързана с работа в Кремиковци. Мария се свързва със стар приятел на баща си там и работи, ходи на курс за овладяване на професия, получава стая в общежитие – живота й леко се канализира и става…кранистка. Сравнително бързо се преквалифицира в секретарка на прекия си шеф в завода. Как точно го е постигнала историята отново мълчи. Може би се питате дали не се заинтересувала от децата си? Трябва да ви разочароваме по темата – интереса й се е свел до телефонни разговори със семейството осиновило момиченцето, все пак те също са били в София. За отбелязване е, че момчето е прекарвало с тях всяка ваканция и често е идвало на гости на чичо си и на братовчедка си, както си е мислело. Майка му не е пожелала среща с него в нито един момент, а не е било невъзможно.

Как се е развил живота на момчето накратко? Неособено приятно, защото бащата съвсем скоро се жени и създава семейство в къщата на майка си, където е живеел и сина му. Отказвал е контакт с момчето и се е държал с него сякаш е невидим. По темата за новата жена на бащата най-добре можем да я опишем с някоя от приказките „Хензел и Гретел” и/или „Пепеляшка”. Предвид все по-трудно поносимата ситуация, съдбата се усмихва на това момче и то отива в близкия крайдунавски град в спортен интернат – завръща се при баба си за кратко през ваканциите просто защото атмосферата в там е била мъчителна за него. Прекарва следващите години в интерната, където е в сила закона на джунглата: „По-силния печели!” Как се е чувствал? Как се е справял? Вероятно и сами можете да предположите. Може би отново се питате дали майка му все пак не го е потърсила? И отново трябва да ви разочароваме, че не го е направила, а не е било трудно.

Нашата история все пак е за Мария затова продължаваме с нея. Със сигурност отивайки в големия град, преминавайки през всички тези сложни ситуации, тя е стигнала до някакви свои изводи защото живота й в София се е оказал по-добър от всичко предходно. Получила е и малко собствено жилище и естествено върволицата обожатели е била нестихваща. Времето минавало, тя надхвърляла 30 години и започнала да се оглежда за по-трайни възможности. Размишлявайки, стигнала до заключението, че най-хитрия ход от нейна страна е да се омъжи за вдовец с деца и така да устрои живота си без да се налага тя да ражда деца. Не след дълго се появил и подходящия кандидат, добър и изстрадал човек, с две малки деца. Разбира се, че и той лесно паднал в плен на красотата и харизмата й и дори си мислел, че е късметлия с такава красива, умна, добре справяща се жена. Мария се оказала отново съпруга и майка, точно 20 години след като се освободила от предходното си семейство. Може би се питате дали е разказала на новия си съпруг сърцераздирателната си история? Да, но със съществени съкращения и украшения – не е споделила, че е родила три деца – и във версия, която е устройвала нея, естествено. Молим ви да не я съдите строго защото от този момент нататък, наистина не е раждала повече деца, а дори се е грижила за децата на съпруга си. Дали го е правила с любов, историята отново мълчи. В нейна защита ще кажем, че Мария и сега се грижи за внуците на съпруга си. Със сигурност този човек й е показал какво значи любов, уважение, грижа и всичко това приспало многоглавата ламя дълбоко в душата на Мария.

Историята за Мария като майка има продължение. По една или друга причина сина й решава да научи нещо за майка си – тема която избягвал цели 50 години. Не знаел дори жива ли е или не. Решил, че най-логично е да отиде в малкото родопско градче и да потърси информация за стария кмет, който е негов дядо. Никак не се оказало трудно – в местното кафене веднага си спомнили и го упътили към жена, която е приятелка на Мария. Сина открива тази жена и когато се представя кой е, онази жена се хваща за сърцето и уплашено пита: „Ама как?! Нима си жив?” След кратко изясняване, се оказва, че тя познава Мария от периода на третото й дете, което загива в реката. Жената няма представа, че Мария е имала и друго семейство и други деца. Насочва сина й към братовчед на Мария, при когото тя отсяда като идва там. Той вече не е изненадан от появата на новия си роднина и след кратък разговор предлага да позвъни на Мария. Сина й се вълнува, а сърцето му препуска бясно – ще чуе гласа на майка си?! Когато й се обаждат, обаче реакцията й е твърде разочароваща за сина й – тя казва на братовчед си: ”Моля, те в никакъв случай да не даваш номера на телефона ми!” и прекратява разговора. Моментът е конфузен и срещата набързо приключва като братовчеда предлага сина й все пак да си остави номера на телефона. Остава му да отиде и до къщата на дядо си където за кратко е живял. Там се запознава с отново с нейни роднини, които никога не е виждал и които допълват историята, която ви разказахме дотук. От тях той научава за бурните млади години на майка си и стига до осъзнаването, че тя със сигурност е можела да го потърси, но не го е направила през изтеклите 50 години. Минава повече от месец и сина получава позвъняване – направо му се подкосяват краката! Майка му се обажда! Не е очаквал, че ще се развълнува така! Неслучайно е казано, че „кръвта вода не става”! Разговорът е кратък, прочувствен, но с дебело подчертана от нея молба – да не й звъни в никакъв случай – тя ще го търси! Казва му, че винаги е мислила за него, че иска да се видят защото има много да му казва. Смайващо е да чуеш гласа на жена, която ти е майка, но никога не си виждал реално и никога не си изричал думата „мамо”. С вълнение записва  телефона й в листата си с главни букви: МАМА. В душата му бушува еуфория, оптимизъм, синовен трепет, но един глас в него го отрезвява: „Тя никога не те потърси, ТИ го направи!” Това го сваля от розовите облаци, но разбира всъщност, че иска да я види, да й разкаже как си е мислил в детството какво е да имаш майка както другите деца?!

За да не затъваме в емоции и удължаваме излишно историята, ще разкажем финала й. Телефонните разговори между Мария и новопоявилия й се син продължават цяла година като има дълги мълчания от нейна страна. Верен на обещанието си, той не й звъни –  прави както тя иска и оставя тя да реши кога да стане срещата, търпеливо чака. Правят контакт в социалната мрежа Фейсбук, където си пишат. Там тя разказва нейната версия на случилите се събития, обявявайки всички други за виновни, а себе си за жертва. Сина й не й спестява какво мисли и чудесно разбира манипулациите й, но отвътре нещо в него силно иска да я види. Ден след ден разглежда снимките й в интернет. Така минава повече от година като минават и през изтриване от приятелите в социалната мрежа, блокира го в приложението „Viber”, сякаш би могла да изтрие или блокира миналото си?! В даден момент сина й се амбицира да принуди майка си да направят среща и чрез най-обикновено писмо и й заявява, че ще се срещне със съпруга й и ще обясни кой е. Дали е прав да постъпва така, оставяме всеки да преценява сам. В крайна сметка, след още месец отлагания срещата се случва. Мария изпитва търпението на сина си докрай и закъснява цели два часа, едва тогава той решава да престъпи обещанието си и да й позвъни. Оказва се, че тя е на метри от него и в крайна сметка се срещат. Защо й е било това действие, не се наемаме да коментираме. Сина й я вижда срещу себе си – все още красива и стройна, във видимо добро здраве 70-годишна дама, изглеждаща спокойна и дори непоколебима. Когато го приближава единствено му подава ръка и се представя с името си – Мария. Той се е надявал да не се хвърли в прегръдки и целувки към него, но е истината е, че е мъничко разочарован. Говорят си два часа почти същите неща както и досега и отново с уговорката само тя да му се обажда. Ако си мислите, че се случва като в приказките: „И заживели щастливо!” трябва отново да ви разочароваме. Мария наистина звъни почти през ден на сина и водят дълги разговори, в които основната цел е тя да оправдае действията или по-скоро бездействието си през последните 50 години като виновните са всички други, но не тя. Е, може би съвсем малко! В крайна сметка тя му казва, че е признала на съпруга си историята, а той силно обиден казал, че иска развод, а тя да напусне дома им. Казва на сина си, че откакто е влязъл в живота й, го е разбил на парчета и превърнал в ад! Нещо, което е трудно разбираемо имайки предвид, историята, която ви разказахме дотук.

Тази сълзлива манипулация трае докато не стигаме до същинския финал. Невинна молба от Мария към сина й, той да подпише документ, че се отказва от бъдещото си наследство идващо от нея защото той е фактически наследник на всичко, което тя притежава и  за да се успокои съпруга й, а тя да няма неприятности. В желанието да се покаже като човек, който се радва че е намерил майка си и иска тя да не страда, той веднага с радост се съгласява да го направи. Едва след разговора, размисляйки и разбирайки манипулацията й, се усеща силно разочарован и наскърбен, но решава да изпълни обещанието си. Консултира се с близък адвокат и получава нужните указания. На другия ден предстои срещата при нотариус, който майка му вече е уговорила и той отива с натежало сърце. Въпреки това, се чувства спокоен защото чудесно разбира, че това ще е последната среща с нея и ще затвори тази страница с много тъга. Час преди това, майка му е позвънила с делови, студен тон за потвърждение, че сина й ще дойде на срещата, което окончателно е затвърдило горчивото усещане. Когато отиват при нотариуса, ситуацията от трагична, се превръща в комедия на абсурда защото той иска смъртния акт на починалата майка за да оформят документа за подписване. Мария остава без въздух от въпроса, но вярна на непоколебимостта си, обяснява ситуацията. Оказва се, че докато е жив човека, няма как да се откажеш от бъдещо негово наследство – кой може да каже кой ще си отиде пръв: майката или сина?! Умни и мъдри хора са изработили правната материя и по този начин ни предпазват от собствените ни болезнени амбиции и глупотевини. Въпреки, че се сконфузва, Мария не се отказва и иска сина й да позвъни на адвоката си за нова консултация. Адвоката има единствен коментар: „Ти не ми каза, че майка ти е жива! Как да предположа, че не е?!” По настояване на сина й, Мария идва със съпруга си на срещата защото определено е имал съмнения доколко майка му  казва истината. Между двамата мъже има не много лесен, но добронамерен и наистина по „мъжки” разговор, в който всеки изяснява позицията си, както и всеки е прав за себе си. По време на цялата среща тя е дистанцирана, дори остра когато разбира, че няма да стане както на нея й е удобно. Няма и следа от сладкия й тон, от обръщенията „моето момче” в телефонните разговори през последните две седмици.

Кой прав и кой не от нашите герои, дори не се наемаме да коментираме и оставяме на вас да преценявате, но определено и майката и сина не са се справили със ситуацията по един добър и за всеки от тях начин. Искахме да ви разкажем една по-различна история за майката, макар и да е твърде частен случай. И това е финалът на нашата история, дано не сме ви отегчили с нея.

~М.С. (Guru Sakhi)

*Статията е посветена на възможно най-трудните избори на душата като жена и майка, който в реалността изглежда като осъдителен.

Нумерологията може да ви предложи Съпоставка родител/дете или Изследването Връзка с предците: ТУК