Малцина са родителите, които слушат какво детето им казва. Те винаги искат обратното, детето да ги слуша тях… и авторът е правил същите грешки. Но трябва да си видиш грешките и да си ги признаеш, за да можеш да ги отработиш и разградиш. Те са като мръсния куп дрехи за пране, който не може да игнорираш твърде дълго… защото по някое време засмърдява. А инатът да допускаш една и съща грешка постоянно е индикация, че не се развиваш особено в духовно отношение.

Детето не е ваша собственост, не е играчка срещу скуката. Това е нечий дух, може би по-мъдър от вас самите? Вие сте само временен сподвижник и асистент на този дух, докато той е в малко и безпомощно тяло. Уважавайте духа у децата си, не ги смятайте за ваша собственост, с която можете да се разпореждате както искате. Те не са ваша собственост. Не можете да притежавате ничий дух! Повечето деца така или иначе ще направят точно това, което техният Висш Аз им диктува, така че контролът ви е само временен. Уважавайте и ще бъдете уважавани! Подобното привлича подобно… Позволете на духът да упражнява свободата си.

Вътрешен Космос – Юлиана Дончева

Don`t copy text!