Пробуждането започва някъде там дълбоко в нас, когато започваме да разбираме, че нещо не е както трябва…
Първо се започва с желания от външния свят. Искам любов, ама не такава както досега – друга и истинска; искам да правя нещо, което ме вдъхновява, искам материални неща, искам пътешествия, искам, искам, искам…
И започваме да търсим начини, по които да ги имаме. Четем книги, ходим на различни семинари, работим с енергията и други подобни занимания. Живота ни се превръща в търсене. Търсим това, което нямаме навън.
Всичко действа, но не това, което всъщност искаме. Срещаме хора, с които влизаме във взаимоотношения, но после разбираме, че това не е нашия човек. А всъщност тези хора идват, за да ни покажат какво всъщност още трябва да променим в себе си. Идват и материални облаги, но не е точно това, което искаме. Намираме някакво занимание, но разбираме, че не е точно така, както сме си представяли – не ни носи достатъчно средства и не ни вдъхновява. Работим със себе си, като ти изкарват хиляди неща за преработване и си задаваш въпроса този живот ще ми стигне ли, за да ги преработя и кога ще живея, кога наистина ще съм щастлива. После виждаш, че с всички е така, но това не те успокоява много. След това зарязваш всичко и казваш „писна ми“, работя със себе си, къде ли не ходя и пак същото. И придължаваш да живееш уж по-осъзнат, по-разбиращ нещата от живота, вече знаеш много неща, станал си „полупсихолог“. Но нещо дълбоко в теб ти казва, че нещо не е наред. При някои се появяват лека тревожност, вътрешно напрежение, нервност, появяват се някакви болести при кой по-леки при други по-сериозни. И това е така, защото онзи вътрешен глас вече крещи, че не издържа повече така. И отговора тук е само един – не вървиш по своя път. И тогава се потапяш в дълбокото. В дълбините на своята същност. Първо е страшно, тази среща страха от неизвестното, не знаеш какво ще излезе от теб. Не знаеш кой си всъщност. Лесно е да обсъдим друг човек, но за себе си е трудно, защото винаги сме искали да сме добри във всичко, но всъщност това не е точно така в действителност. Толкова добре сме се скрили от себе си, че е трудно да се открием.
Но един ден тази среща се случва. Откриваш кой си всъщност и кой не си. Започваш да чуваш душата си, нейните истински копнежи. В тази дълбока свързаност и центрираност със себе си се случва една магия, която цял живот търсим – приемането и любовта към себе си. И това се случва по един естествен начин. Защото това е връщане към истинската ти природа – от онази дивата, до фината – във всичките ти същности. И накрая разбираш, че всичко, което си търсил цял живот си Самия себе си. И спираш да търсиш, защото всичко е в теб. Разбираш, че никой не може да те направи щастлив, обичан, богат, признат, ценен – освен ти самия. Разбираш предназначението си, тръгваш по пътя си и ставаш магнит за всичко, което си мечтал някога. А контролът се трансформира във внимание, което е към твоите чувства, защото те никога не лъжат. Естествено егото не спи и умело се опитва да те върне в старото, защото то трябва да се храни от страховете, от гнева, от обидата, от чувството за вина, от срама. Но тогава разпознаваш всичко, виждаш ясно всичко, защото живееш в присъствие в себе си тук и сега. И позволяваш на всичко да бъде…
Позволяваш на себе си да си себе си и тогава се появява, онази харизма, която може да реализира всичко с лекота.

Автор : СНЕЖИ КОЙЧЕВА