В една неделна утрин преди няколко седмици си направих кафе, взех вестника и седнах да послушам радио. Превключвайки каналите, се спрях на кадифения глас на един възрастен човек. Той говореше за някакви 1000 топчета. Стана ми интересно, усилих звука и се облегнах на креслото:
– В един прекрасен ден седнах и започнах да смятам. Средно човек живее 75 г. Да, да, някои повече, други – по-малко, но средно около 75 години. Умножих 75 по 52 (толкова са неделите в една година). Получих 3900 – общо недели в един живот. Когато се замислих за това, аз бях на 50. Значи бях преживял вече 2900 недели. Оставаха ми само 1000.
Купих от магазина за играчки 1000 малки пластмасови топчета. Изсипах ги в прозрачен буркан. Забелязах, че докато го правех и после, когато виждах как броят им намалява, започнах да обръщам повече внимание на истинските ценности в този живот.
Няма по-силно средство, отколкото да гледате как намаляват отпуснатите ви дни! Сега чуйте последната ми мисъл, която исках да ви споделя, преди да прегърна жена си и да излезем на разходка.
Тази сутрин извадих последното топче от буркана…
Всеки следващ ден за мен е подарък. Приемам го с благодарност и дарявам на близките си топлина и радост. Смятам, че това е единственият начин да се изживее животът. Не съжалявам за нищо. Беше ми приятно да си поговоря с вас, но бързам да ида при семейството си. Надявам се да се чуем отново.
Замислих се. Имаше за какво.

Източник: trio.bg

Don`t copy text!