„А кое точно е вулвата…там долу?“
Жени, които не знаеха кой орган как се нарича. Ако знаеха – не го назоваваха.
А използваха заместителни думи или общи фрази.
Изпитваха неудобство да говорят за телата и за интимните си органи, сякаш е нещо много лошо, срамно и не добро. Нещо изобщо не беше наред, щом една жена не можеше спокойно, ясно, с достойнство и самоуважение да назове собствените си органи – интимните си органи – в своето тяло.
Не съм срещала някой да се чувства дискомфортно да назове ушите си или носа си. А ти?
Но щом опреше до интимните органи – срам и тишина, приглушени гласове и изчервяване в повечето пъти.
През годините нещата започнаха да се променят и подобряват.
Имаше повече информация, свързана с женското сексуално здраве, и тя ставаше все повече – идваше отвсякъде.
Но…да, имаме едно „но“ и тук.
Много често информацията беше:
— непълна и едностранчиво поднесена
— твърде суха, научна, с терминология, която затруднява разбирането
— друг път – жаргонна и с насмешка
— понякога – вулгарна и често сексуализирана
Тялото ти, прекрасна жена, не ти е само важно – то е сакрално.
Интимните ти органи имат имена.
Когато не ги знаеш, когато не ги назоваваш ясно и с уважение – ти ги обезценяваш.
— Блокираш силата им.
— Отнемаш собственото си право на самоуважение и любов към теб самата.
Нали не си мислиш – а ако го правиш, спри – че ако ти не проявяваш това уважение и любов към теб самата, то някой друг ще започне да го прави?
Запомни: Начинът, по който се отнасяш със себе си, учи другите как да се отнасят с теб.
Утробата на жената – първият дом на всяко едно човешко същество
Днес, аз ще говоря за вагина и вулва.
Искаш ли да ме чуеш?
Вагина ≠ Вулва — и това не е просто семантика.
Говорим за женското тяло така, както сме научени: сбъркано, повърхностно, обезличено.
Наричаме „вагина“ всичко, което всъщност е вулва – защото така е „по-удобно“.
По-малко точно. По-малко мощно.
Защото все още ни е страх от женската ни сила.
А и така ни учат: да се смаляваме, за да сме удобни за другите.
Вулвата е външната част – това, което виждаме: външни и вътрешни устни, клитор, вход на влагалището.
Вагината е вътрешният мускулен канал.
Но когато наречем всичко „вагина“, изтриваме:
— клитора (който има над 8000 нервни окончания и служи само и единствено на женското ни сексуално удоволствие)
— устните на вулвата (уникални като пръстов отпечатък)
— телесната истина на женската сексуалност – онази истина, че удоволствието не започва с проникване, а с присъствие.
С допир.
С познаване.
С усещане за себе си – не само за „удовлетворяване на другия“.
Позата на Богинята – за отприщване на женската енергия
Имам въпрос към теб: Защо терминът за женските интимни устни е „срамни устни“?
Защо да са срамни?
Чувала ли си някога подобен израз за мъжките полови органи?
Някой изобщо да е чел в медицински учебник „срамен пенис“ или „срамни тестиси“?
Помисли над това.
Аз избирам да използвам термина „вътрешни и външни устни на вулвата“ – без „срамни“.
Защото езикът оформя реалността.
А когато наричаш тялото си или част от него „срамна/и“ – дори неосъзнато, започваш да го усещаш така.
Това не е просто езикова прищявка.
Това е мой осъзнат избор – терапевтичен, етичен и възстановяващ.
И с него ти помагам да си върнем усещането, че:
Телата ни не са грешка.
Не са за срам.
Те са наши.
Искаш ли още нещо интересно? Виж това:
Думата „вулва“ идва от латинското volva – обвивка, завивка, утроба.
Не „дупка“, както често е редуцирана в разговорния език.
Не „път“, както се внушава в идеята, че тялото ни е просто канал към нещо или за някого.
Не „инструмент“, създаден да бъде използван.
Не „ресурс“ за чуждо удоволствие и/или само за продължение на рода.
А пространство.
Пространство на начало.
На чувственост.
На живот.
Автор: Петя Симеонова – психосексолог , изследовател, обучител PsySexSomatic® – The Embodied Pleasure Healing Method
Може да ви е интересно и Сексууалността – мост към висшите нива на съзнанието