Без самота, Любовта не би останала дълго до теб. Защото Любовта има нужда да си почива, за да може да продължи пътуването си в небесата и да се прояви и в други форми.
Без самота никое растение или животно не би оцеляло, никоя почва не би била плодородна, никое дете не би научило за живота, никой творец не може да създава, никоя работа не може да расте и да бъде трансформирана.
Самотата не е отсъствие на любов, а нейно допълнение.
Самотата не е отсъствието на компания, а моментът, в който душата ни е свободна да ни говори и да ни помогне да решим какво да правим с живота си.
Затова блажени са онези, които не се страхуват от самотата, които не се страхуват от собствената си компания, които не търсят отчаяно нещо за правене, нещо, с което да се забавляват, нещо, което да съдят. Ако никога не си сам, не можеш да познаеш себе си.

Чрез Дамян Узунов

Споделете тази статия, ако ви е харесала.