Много хора, които след дълги години духовна практика не достигат до състоянието, което са си представяли, че трябва да достигнат, се разочароват. Понеже не знаят, че зрелите форми на духовност – подобно на зрелите форми на психично здраве, изискват цялостност, те не разбират, че разочарованието им е резултат от вярвания в стил „духовен позитивизъм“. Опитът да избягат от страданието в духовността в сърцевината си не е по-различен от опита да се избяга в дебрите на позитивното мислене. Ако имат шанса да бъдат наставлявани от опитен духовен учител, те ще разберат, че тяхното разочарование е благословия, и че това, през което те преминават, може и да изглежда като провал в очите на егото, но през погледа на Духа то е дар – една безкрайно ценна практика за освобождаване от илюзии наречена „садхана на разочарованието“.

Чрез Камелия Хаджийска

Don`t copy text!