из „Спиралата на времето и ключът на синхронността“, Дейвид Уилкок

Като се позовава на историята, астрологията и теорията на синхронността, както и на фракталите, духовната геометрия, квантовата физика и редица други изследвания, Уилкок показва, че в спиралата на времето съществува скрита архитектура. Тя превежда индивидите и нациите през система от просветление, наречено от Джоузеф Камбъл Пътя на героя. В резултат на тази невидима структура историческите събития се случват на шокиращо точни, повторяеми цикли от време.
Цикличността – позната още от календара на маите до съвременната теория на Фоменко – ни дава решението на различни исторически загадки.

Представете си, че Вселената е жива и се опитва да общува с нас посредством синхронността и Закона на кармата.  
Представете си, че историята на нашата планета е поредица от повтарящи се събития  – цикли, които изграждат Спиралата на времето и ни показват бъдещето.
Възможно ли е днес да ставаме свидетели на осъществяването на древен план, който направлява целия живот на Земята чрез поредица от духовни уроци?

Да допуснем, че животът на Земята може да е една огромна, прецизно балансирана и педантично поддържана илюзия, школа за обучаващи се духовни учители. Да кажем, че тази илюзия се направлява и наблюдава от безкраен брой интелигентни същности, които са много по-напреднали, отколкото повечето от нас смеят да мечтаят. Да си представим, че независимо за колко умни се мислим, там някъде има хора, които са много по-интелигентни от всичко, което можем да станем – поне засега.

Да си представим, че има някакъв прозрачен таван и всичко, което мислим, казваме или правим, е известно на тези хора, всеки един наш миг. Да кажем, че тези хора не хранят към нас нищо друго освен велика любов и състрадание. Да допуснем, че независимо от това, колко грозно престъпление срещу някого сме извършили, тези хора искрено ни прощават – като същевременно нито ни карат да се срамуваме, нито ни унижават – дори тогава, когато никой друг не иска и не може.

Да кажем, че тези хора действително ни пращат огньовете на кармата, когато попречим за проявлението на нечия свободна воля, но го правят с абсолютна любов и уважение, за да можем да си възвърнем перфектния баланс. Да кажем, че след като сме изплатили кармата си, никога повече няма да бъде необходимо за нас да изпитваме страх, тъй като винаги можем да изберем да помагаме на другите и да ги обичаме, вместо да ги манипулираме и контролираме. Да допуснем, че ако продължим да правим позитивни избори, в живота ни никога повече няма да може да се събере негативна карма. Да кажем, че в такъв случай ще бъдем активно защитавани от всички болезнени и унищожителни неща, които иначе биха могли да ни се случат – нещо като съвсем реална здравна застраховка. И тогава безотказно ще ставаме свидетели на положителните награди за добрите дела, които сме извършили.

Да кажем, че тези хора знаят точно какви стъпки трябва да предприемем, че да овладеем опита си. Да кажем, че са вложени огромни усилия в създаването на илюзията за живота на Земята и че нещата, които ни се случват, само изглеждат случайни – защото, ако бяха твърде очевидни, нямаше да има какво да научим. Да кажем, че тези хора работят неуморно в наша полза, не искат благодарности за стореното и са напълно щастливи да продължават да работят за нас, нищо че почти никой от нас не разбира какво са и какво правят. Да кажем, че голяма част от работата им включва прецизна манипулация на събитията на Земята, в това число подсъзнателно въздействие върху действията на другите, така че каквито условия създадем за тези около нас, в такива попадаме и ние. Да кажем, че съществуват велики цикли от време, които ни тласкат през една систематична сюжетна линия – Книгата на живота или Пътят на героя – отново и отново. Да кажем, че тези хора познават отлично тази история и се стремят да ни помогнат да овладеем до съвършенство главата, в която в момента се намираме.“

Don`t copy text!