Думата просветление извиква в съзнанието представата за някакво свръхчовешко постижение – и на егото му харесва да поддържа тази представа, но всъщност просветление е просто нашето естествено състояние на почувствано единство с Битието. То е състояние на свързаност с нещо неизмеримо и неразрушимо – нещо, което по същество сте вие, и въпреки това е много по-голямо от вас. То е да намериш истинската си природа отвъд името и формата.

Неспособността да изпитате тази свързаност поражда илюзията за отчужденост – от вас самите и от околния свят. Възприемате се – съзнателно или несъзнателно – като изолиран отломък. Появява се страх и вътрешните и външни конфликти се превръщат в норма.

Просветлението е състояние на цялост, на това да бъдеш „в единство“ и следователно – в състояние на покой. Да бъдеш едно с живота в неговата материализирана страна – света – както и със своето най-дълбоко „аз“ и нематериализирания живот – едно с Битието.
Просветлението е не само край на страданието и на непрекъснатия вътрешен и външен конфликт, но и край на ужасното робуване на непрестанното мислене. Какво невероятно освобождение е това! Да си възвърнем съзнанието за Битието и да пребиваваме в това състояние на „чувстване и осъзнаване“ – това е просветление.

Екхарт Толе

Don`t copy text!