Оттегли се, когато работата е свършена, КОГАТО ВИДИШ, че работата ти е дала баланс, че си постигнал щастието, не се стреми към повече; когато се чувстваш добре, не искай повече; когато си заобиколен от благополучие, не искай повече. Оттегли се, наслаждавай се. Весели се. Танцувай с него. Не се стреми към повече. Умът винаги иска още.

Умът казва: „Добре, хубаво е, че се чувствам добре, но може още. Затова ще се опитам да постигна още.“ Тогава изпускаш това, което е било възможно; това, което вече се е превърнало в действителност, го изпускаш. И ако слушаш този ум, който непрекъснато иска все повече и повече, той ще те отведе до края, до крайността. И внезапно падаш в ада, и си нещастен, и страдаш.

Каквото и да постигнеш, нека това да ти бъде критерий: ако се чувстваш добре, ако се чувстваш блажен, спокоен, умиротворен, с някаква наслада около теб, ако в този момент животът се е превърнал в песен – тогава го пей! Не искай повече! Сдъвчи го, погълни го. Недей да се стремиш към повече. Оттегли се… това е смисълът на оттеглянето. Преустанови по-нататъшните си усилия – достатъчно! постигнал си го – сега го остави да бъде, радвай му се. Изживей го! И тогава ще видиш: в твоето същество се появява едно друго измерение.

Съществуват две измерения. Едното е хоризонтално… .още, още, още – това е хоризонталното измерение. Движиш се в една линия. Намираш се на точката А; искаш да отидеш в точка Б. Когато си в точка Б, искаш да си в точка В. Скоро ще достигнеш до ЮЯ. А от Я нататък е адът. Я е вратата към ада. Но ти не можеш да се спреш, умът не спира. Умът казва: „Виж, ти си в точка В, а можеш да отидеш и до Г. Защо да си губиш времето във В, отиди в Г. След това се открива възможността за Д, отиди в Д.“ Нито миг, за да се радваш, нито миг, за да празнуваш, нито миг, за да се оттеглиш и да бъдеш. Правене, правене, никога биване… защото да бъдеш, означава, че точката В ти е достатъчна, наслаждавай й се. Днес си изкарал хляба си – оттегли се. Но умът казва: „Ами банковата сметка? Все още е пълна наполовина. Трябва да я напълниш догоре.“

Когато имаш деветдесет и девет, се създава порочен кръг – искаш те да станат сто. това е хоризонталната линия. И недей да си мислиш, че когато станат сто, нещата ще престанат. Те никога не престават. Умът не знае къде да спре. Той не познава спирането. Затова се проваля. Продължава без спиране, от А към Б, от Б към В и продължава, докато не достигне до Я и не се срути в ада.

Съществува и друг начин на живот: вертикалния; вертикален – не хоризонтален. Не се движиш от А към Б, от Б към В – не. Не се движиш, по една линия, в една и съща плоскост, на едно и също ниво – не. Движиш се от А към А1 към А2, към АЗ по една вертикална линия, в дълбочина. Навлизаш в дълбочината на А. Това, което е налице в момента, ти навлизаш дълбоко в него – не от този момент към следващия, а в самия момент навлизаш толкова дълбоко, колкото е възможно. И тогава дори един единствен момент се превръща във вечност. И твоето щастие нараства, без да знае граници. Блаженството ти расте, без да познава някакви граници. И никога не си в неравновесие. Вертикалният ум винаги е уравновесен, защото вертикалният ум не е повече ум.

Всички усилия на медитацията са насочени към това да формират у теб вертикален ум. Вертикалният ум фактически означа не-ум. Тогава се движиш от А към А1, А2, АЗ в дълбочина, или във височина нагоре. Когато се появи Б, отново се движиш от Б1 към Б2, Б3. Никога не падаш отникъде, защото винаги се движиш в дълбочина. Това означава оттеглянето. Днес си изкарал прехраната си, сега се оттегли.

Ошо

Ако желаете да се възползвате от възможностите на Нумерологията, разгледайте Раздел „Услуги“ и можете да ни пишете в контактната ни форма или на емейл: megan966@gmail.com

Споделете тази статия, ако ви е харесала.