…не е проблемът нито в мъжете, нито в жените. А в напасването – в това да намериш човека, който с поведението си ще изкара най-доброто от теб наяве. И съответно ти ще изкараш най-доброто от него наяве. В нас има от всичко – всички полярности на всички качества и различните хора (партньори) изкарват различни наши качества и по този начин учим различни уроци. Поне аз вярвам в това. И не вярвам, че някъде там има точно една идеална наша половинка, с която чакаме да се открием. Не вярвам в половинки. Вярвам, че с различните души имаме различни договорености да се срещнем в точно определено време, да се познаем и да вървим дадена част от пътя заедно. И ако не сме зациклили в минали отношения, ако разчетем знаците, ако се познаем, ако се пуснем, много „ако“… тогава това взаимно кликване се случва и ние се озоваваме в приказка. Понякога де, ако такава е уговорката ни и ако такъв е урока. И вадим най-доброто един от друг на показ. Не че аз съм прекрасната мила жена (хахаха, о, не!), или че той е съвършеният мъж за всяка жена и аз съм ударила тотото. Просто един за друг сме такива, защото сме на правилното място в правилното време и разчитаме знаците. И в момента е така… след година, две може да е съвсем различно.

Всичко тече, всичко се променя.

Всеки мъж е съвършеният мъж за някоя жена някъде там. Поне аз така ги разбирам нещата, ама темата е дълга и сложна.

Чрез Stefi Bozilova

Don`t copy text!