Обикновено свързваме любовта с партньорството. Тя обаче се материализира навсякъде – в богатия социален живот, в успешната кариера и в творчеството. Любовта храни всяко кътче от живота ни и нас самите. Тя е моторът, който генерира резултати и ги мултиплицира навсякъде в живота ни. Следователно умението да обичаме е може би най-ценното, след дишането. Владеем ли го наистина?
Да обичаме Е умение, свързано с емоционалната ни интелигентност, личните ни митове и нагласи. Заедно с това всеки един от нас има неизчерпаем капацитет да обича и да култивира любов в себе си.
Искаме, взимаме, даваме. Търсим баланс, а той често ни се изплъзва. Учат ни на тънкости и хитринки, на техники как да дадем на другия, как да изглеждаме, само за да открием, че пак не се получава.
Отговорите, които ни дават обикновено: „Преди да обичаш друг, заобичай себе си“. Техниката се плъзга по повърхността, а убеждението остава в дълбините. Любовта към себе си не се ражда просто така.
За да получим, трябва да дадем.
За да сме в състояние да даваме, без да нарушаваме енергийното равновесие, трябва да „имаме“.
За да „имаме“, трябва да обичаме. Да обичаме себе си – умение, напълно постижимо за всеки.
Любовта е въпрос. Подсъзнанието ни е отговорът. Работата с него носи трайни резултати.

Чрез „Йога Мандала“

Don`t copy text!