Кармичната линия означава: повтарящи се случки в живота на еднаква възраст, еднакви склонности и предпочитания, качества, предразположености, общи кармични уроци, заблуди, грешки и търсения.
Толкова ли е важна? Важна е, защото тя е коренът на личната ни карма. По линия на един човек е кармичната ни линия и тя в много висок процент предопределя всичко в живота ни – по какъв начин може и не може да ни се случват нещата, какво може и не може да постегнем. Всяка кармична линия съществува, за да бъде извървяна и предадена като щафета, която не свършва и продължава, докато свят светува.
В съвременният свят, когато поколенията се разделят бързо, не живеят заедно, не са близки дори, роднините не се познават и събират често – това съществува и е добре, защото кармата толкова е нарастнала, че би било по-тежка при физическа и емоционална близост. Разплащането на кармата изисква отричане от роднините, за да поемем по-малко от нея. А колкото по-остава за следващите поколения, по-се губи и намалява. друг е въпросът, че ние от криво разбрана свобода, бързо си правим нова, която компенсира ужким чуждата. Ако избягаш от един урок, ще попаднеш на какво – на същия под друга форма.
Носителите на една и съща кармична линия са партньори така да се каже в носенето на обща тежест.Душите им са тясно свързани, съдбите им се повтарят, болестите, проблемите, успехите или неуспехите.
Кармичната линия е белег на предаването на кармата в рамките на 4 поколения и показва повторяемост, инерция в областта на ненаучени еднотипни уроци. Няма как да се роди дете и да разплаща грешки на род, а само да няма да плаща за подобни лично, дори направени в повече. Като изплати кармата на рода лично, му се прощават и неговите. Така, опосредствено, кармата се забавя, разпределя се, по-леко се плаща, по-поносимо и нелично.
Кармичната линия се установява като се пресметнат годишните карти на майката и бащата в годината на раждане на детето. Който има 7-8-9, той все едно казва: детето е мое. Понякога майката и бащата нямата 7-8-9 към детето си.
Друг път някое дете просто трябва да се роди в рода, макар и да не са това родителите му, а други някои, които го отказват. Тогава също не присъства белег.
Който от родителите притежава 7-8-9, търсим в неговия род кой е в пряка връзка с детето. Картите на детето и прародителя са идентични – еднаква геометрия и ПЖ.
Там всеки носи индивидуалността си, а и трябва да има разлики в подхода към разплащането на макар и еднотипна карма.
Предаването на кармичната линия обикновено става през поколение, по-рядко е през 2 или 3 поколения, а най-рядко, от родител на дете – това показва лично разплащане на карма между двама души. В рамките на четири поколения се движи прехвърлянето на карма.
Някои хора питат: нали кармата е като ДНК – предава се като генотип? Не е така. По генотип сме деца на четири рода. Но по карма сме наследник на един от тях и по-точно на конкретен човек от този род.
Възможно е дори да няма генотипна връзка с рода си пак да наследяваш кармата му. Възможно е да си в генетична връзка и да не наследяваш кармата. Тук става въпрос и за лошата и за добрата карма. Един се нарочва от съдбата да разплаща лошата карма, един се нарочва – за добрата. Справедливо ли е ще попитаме? със сигурност е справедливо, макар и не от гледна точка на нашата ограничена камбанария.
Магия наричаме отхвърлянето и прехвърлянето ориста на един човек върху друг. Развитие наричаме понасянето на кармата, разплащането й и излизането ни от зависимостта й по този начин. Магията, завистта, злобата са вредни с това, че товарят кармата на рода многократно. Може временно да изглежда, че един печели, но в наследство това не се оказва така. Проверката на времето показва, че всичко причинено си има следствие, което преследва причинителя. А колкото по-далеч и в друг живот, толкова по-добре си го получава.
Много хора питат дали имат магия. Те подразбират под тази дума твърде различни неща. Намесата и прехвърлянето на карма е едно нещо. То е възможно и с неприятни последици за наследниците и следващите животи на душата ни. Има случаи, когато самата кармична програма по рождение представлява магия – забрани, невъзможност, нелогично неслучване. В други случаи човек не е ограничен от съдбата си, но кармата му с родителите или предците му води до това, че името, което му е дадено му осигурява прокоба като магия, която колкото и да се разваля (защото не е), все си стои. понякога под магия подразбираме натрапчиви саморазрушителни програми, останали от страхове в предишни животи, вини, нагласи, навици, болести, преживян шок. Крайните емоционални състояния винаги лесно може да се включат в кармичните проекции за следващи животи.
От къде ни идва кармата?
От кармичната линия по която сме родени – пряко от една баба или дядо най-често. Има случаи детето е на леля си, която не е женена, на вуйчо си, който е починал. Има невероятни кармични линии и те показват кой кого е извикал за живот.
Наследникът това е носител на пряката кармична линия. Не винаги първото дете е истинският наследник, както патриархално се е смятало.

Автор Снежана Димитрова Анженсида