Есе на Изабел Тесие

„Искам да отиваш и пиеш бира с приятелите си, а когато на сутринта имаш махмурлук да ме помолиш да бъда с теб. Така че да се прегърнем, и наслаждаваме на аромата на другия. Искам да говоря с теб сутрин в леглото за всички неща, но понякога през деня ще искам да живея собствения си живот.
Искам да ми разказваш за своите купони с приятели. За момичета, които си заглеждал. Искам да ми изпращаш съобщение, когато пиеш с познати, дори текста да е напълно безсмислен само, за да се увериш, че мисля за теб.
Искам да се смеем докато правим любов. Да опитваме нови неща и просто да се шегуваме. Искам, когато сме на гости, изведнъж да вземеш ръката ми и да ме заведеш в другата стая, защото повече не можеш да издържаш, и ме искаш точно тук и сега. А аз с все сили да се старая да не викам, защото в другата страна има толкова много хора.
Искам да вечеряме, ти да ми разказваш какво мислиш за мен и аз да разказвам какво мисля за теб. Искам да спорим кое е по-добро: да живеем в родината си или в чужбина, в града или в провинцията. Искам да говорим за къщата на мечтите си, дори да знаем, че най-вероятно няма да бъдем заедно. Искам да ми разказваш за всичките си идеи и планове, а аз да бъда изненадана, когато ми кажеш: „Вземи паспорта си – тръгваме!“
Искам да изпитвам страх когато съм с теб. Да правя неща, които не бих направила с друг, защото съм уверена в теб! Когато се връщам в къщи едва стояща на краката си, след като съм била на клуб да ме посрещаш с целувки, да ме слагаш на скута си като на възглавница, и да заспивам сгушена в нежната ти прегръдка.
Искам да имаш и свой собствен живот. Изведнъж да поискаш да заминеш за няколко седмици. Да ме оставиш тук, отегчена и самотна, болезнено очакваща появата на малкия „прозорец“ с лицето ти във фейсбук и краткото „здравей“.
Не искам да ме канят заедно с теб на всички твои събирания. И не искам да канят теб на всички мои. Сутринта спокойно можем да разказваме един на друг как е минало.
Искам да бъде просто и в същото време не толкова лесно. Така че постоянно да си задавам въпроси, но знаейки отговорите, когато се намирам с теб в една и съща стая. Искам да мислиш, че съм много красива и ти с гордост да казваш на всички, че съм твоето момиче. Искам да ми го казваш, и най-важното, и аз да мога да го повторя. Искам да ти харесва да се любуваш на фигурата ми, когато вървиш зад мен. И да ти е смешно да ме гледаш отзад, докато чистя снега от колата ти.
Искам да правим наши планове, без да придаваме значение на това ще успеем ли да ги изпълним или не. Искам да бъда в свободни и взаимни отношения. Не бих те ревнувала, ако флиртуваш с други момичета, но прекарваш вечерта си с мен. Защото искам да се прибирам с теб, да бъда тази, с която харесваш да заспиваш и да правиш любов. Тази, която не е там, когато си на работа. Тази, която обича, когато се разтваряш в своята музика. Искам да живея с теб един живот. Така че съвместното ни битие да бъде точно същото, каквото би било, ако живеехме отделно, а не заедно.
И някой ден ще те намеря…..“

Чрез Център за духовно развитие “ Калей“

Споделете тази статия, ако ви е харесала.