Това е „трудната задача“ за нашето его. От векове то държи контрола. Или поне се опитва. От тук идват всички вътреличностни и междуличностни конфликти. Именно поради съзнаването за него, че това е невъзможно, то е много страхливо, защитава се, бори се, стреми се да властва както и когато може. И не можем да го виним, ние самите сме му дали тази илюзорна „власт“. Сега са времената обаче, в които ние или по-точно нашите „по-разширени“ аспекти ще станат приятели със своето его. Ще се запознаят, опознаят и леко полеко егото ще се научи да се отпуска, да приема, да седне на „съседната седалка“ и да остави шофирането на това „себе“, което реално създава нещата. Ще му се наложи да се довери, защото напълно ще осъзнае, че неговото „драпане“ е напълно безсмислено, че всичките му конфликти са илюзия, която само отдалечава „цялото“ /личност-висш аспект/ от това, което и двете страни на монетата искат. Веднъж сприятелили се със своето его ще го заобичате безусловно, ще го разбирате, както бихте разбрали най-добрия си приятел, макар и от време навреме да „кривва“ от правия път. То ще започне да се чувства на сигурно място, ще знае че има кой да се грижи за него, че е време да „свали товара от плещите си“ и просто да се
наслаждава на пътешествието. Признавам, че може в началото доста да се дърпа, то има навика да се съмнява, да иска всичко само да си свърши /с борба/, както е било до сега, да получи всичко „тук и сега, веднага“, но с течение на времето все повече ще разбира че за негово добро е просто да се … отпусне и да осъзнае, че живота сам си се реди, по най-добрия за него начин и че всяко съпротивление от негова страна е просто отбивка, която всъщност не желае да посети.
Изкуството на „доверяването“ е всъщност „позволение“, ние позволяваме нещата да се случат, като междувременно в периода на живота си създаваме с нашите желания паралелни реалности, но дали ги изживяваме е вече друг въпрос, въпрос на позволение от наша страна, което автоматично означава повишаване на личната вибрация.
Често за него ще е непонятно какво да прави сега, тъй като е било тренирано че за да получи нещо или трябва да го „заслужи“ или да извърши някаква дейност да размени нещо срещу нещо и т.н., това често идва от детските години с неща от сорта „бъди добър, направи това и това и ще ти дам бонбонче“ 😀 Е да де, ама като дойде осъзнаването, че със самото си съществуване вие ВЕЧЕ ЗАСЛУЖАВАТЕ всичко добро на този свят и не е необходимо да правите нищо по въпроса, освен да се чувствате добре и да се забавлявате с живота си, може да си позволи леко объркване, объркване което с течение на времето да изчистите взаимно.
Осъзнаването е процес, наслаждавайте му се и да… понякога ще се „губите“, после пак ще се намирате, но със съзнателно насочване на фокуса лека-полека ще успеете да се освободите от „старите тежки вибрации“, ще почувствате лекота и все повече връзка със себе си. Това е истинската „цел“, останалото само си се нарежда.
Живеем в интересни „времена“, част от населението и то не малка определено е насочило поглед към този свой висш аспект, интересува се, занимава се със себе си, в същото време има хора, които просто си живеят „както преди“ и това е съвсем ок, те нито са „загубени за нещо“ нито друго, просто висшите аспекти преживяват хиляди инкарнации, някои от тях просто са предопределени да повишат вибрацията си, което е полезно за всички, включително тези които ще останат спящи до края на живота си и дори няма да разберат „какво се случва покрай тях“ и това е чудесно, така или иначе накрая всички отиваме „в квантовата супа“, наречена колективно съзнание. 🙂 Ако се питате „защо аз“, не можех ли просто да си остана спящ/а и да си живея както обичайно, туй осъзнаване много трудно веее – хахаха, отговора е – защото това е било вашето решение преди да се гмурнете „тук“, тъй че кефете се, радвайте се, забавлявайте се, поне знаете горе-долу „къде се намирате“, щото повечето не знаят. И всичко си е точно на мястото, по план. „Времето“ назад в тази реалност не върви, върви напред и само напред, там гледайте и си сложете „розовите очила“, „нещата“ в повечето случаи не са такива, каквито изглеждат, всъщност те са такива каквито ги възприемете.
Via#Emka Ta